Сирийско седефче

В арабския свят и Близкия Изток на сирийското седефче (Peganum harmala) се приписват множество лечебни и магически свойства. Вярва се, че окадяването с тази билка прогонва всяко зло, уроки, магии и зли духове. Твърди се, че билката може да цери 72 душевни и телесни болести, в това число епилепсия, астма, страх при деца, различни неразположения и депресии. В миналото е имало и поверие, че растението е обитавано от ангел, отблъскващ злите сили от дома в който то расте.

Лечението с билката се провежда в присъствието на пострадалия, като това обикновено става половин час преди изгрев слънце. С дясна шепа се взима от билката, смесва се с малко количество сол и над нея се изричат определени сури от Корана. След това се хвърля на горящи въглени и с пушека се окадява обилно засегнатият, като се продължава с изричането на молитви и призив към Пророка да прогони всяко зло и болест от човека.

Сирийското седефче е много ценено в Турция, Азербайджан и Иран. Често в тези страни могат да се намерят изсушени букети от растението по локалните пазари, които се купуват най-вече от местните хора за предпазване на новородените, за лекуване на плачливи деца, срещу уроки, чести главоболия, пречистване на нов дом, при сватби и за привличане на късмет. Вярва се, че димът на билката помага и преди срещи, като прави хората да се отпускат и говорят повече. Онези, които го берат и продават твърдят, че за да има свойства растението трябва да е брано от далечна местност или планина, там където не се чува глас на петел или врана.

В Азербайджан, където билката се нарича юзерлик, докато се пали и окадява с изсушен букет от нея за изцерение от уроки и зли сили се нарича следното: "Юзерлик хавасан... бала, йавасан!", а с пепелта болният се помазва по челото. Подобен ритуал има и за лечението на главоболие, за което се смята, че главен виновник са злите очи. Докато се обикаля около болния със запалената билка смесена с малко сол се изрича: "Юзерлик хавасан,... овуйун саласан!" В  превод това би гласяло: "Юзерлик... отнеси злите очи!"

В Иран билката се нарича еспанд или есфанд и нейната хилядолетна употреба и приписваните й магически качества могат да се проследят още от древните персийци. Сирийското седефче е споменавано още от времето на Зороастър и Шах Накшбанд, където му се придават свещени свойства в текстове за лечение наричани верд. Историите на тази билка и нейните приложения са изключително разпространени в областите на Хамадан и Занджан. Смята се, че ако растението е саморасло тогава е особено ценено за лечение, а от там идва и вярването, че за да притежава магически свойства то не бива да е засадено от човешка ръка, а поникнало само с божията помощ. При магическата употреба на сирийското седефче в Иран се използват всичките части на растението, като всяка има своите особености и свойства. За лечение и прогонване на зло се използват изсушени листа и стъбла с които се правят бани и поливки, корените за разваляне на магии, а със семената се окадява за привличане на късмет и пречистване на дома срещу негативни сили, както и правенето на чай от тях за постигането на мъдрост.

Иранските жени често окадяват с билката своите деца за да не бъдат урочасани и за предпазване от болести, като се кади в кръг и се нарича шепнешком:
"Еспанд бала банд, баракате шахе Накшбанд, ... атеше тазе!"

В превод: "С този еспанд да се унищожат злите очи чрез силата на Шах Накшбанд... изгорете уроки!"

Срещат се и по-кратки текстове за лечение с билката, като например:

"Есфанд ве добанд,... ро бебанд!" ("Еспанде... затвори душманските очи!").

Наричанията (верд), изговаряни при тези обредни практики често съдържат в себе си числата 33 или 130, които са свързани с използването на такъв брой от листата  или части на растението за лечение и предпазване от негативни сили. Когато хвърленото в огъня растение или семена от него започнат да пращят или пукат това се приема за добър знак, тоест злите очи се "пукат". Към листа на сирийското седефче се прибавя малко сол, парче или конец от дрехата на човека и с това урочасаният се окадява. По подобен начин се прекадяват и домовете за прогонване на злите сили, като димът трябва да обвие всичките стаи. На изгорялата пепел също се придават свойства за изцеление и с нея се провежда ритуал познат под името "гозари хал" (хал - мадеж). С нея се изрисуват линии и точки по лицето на засегнатия с цел лечението му. За семената на еспанда в Иран се твърди, че ако човек пие чай приготвен от тях в продължение на 40 дена ще постигне мъдрост и просветление.

Автор: Raif Esmerović 
Превод от босненски: rain
 (Бел. прев.) - Умишлено съм съкратил текстовете на наричанията, за да не се плагиатстват.