24 март 2012 г.

Защитна хамалия


В Босна и Херцеговина съществува дълга традиция за носенето на амулети наречени хамалия или аймалия (от арабски: хамал, "нося"). Те представляват определени текстове от Корана изписани върху лист хартия, към които се добавя магически квадрат (уафик) и завършващи с името на притежателя им. Тези амулети се носят за различни цели, като например лечение и защита от болести, но най-вече като силен апотропей срещу зли сили. Когато някой желае да притежава хамалия, той отива при ходжа, който чрез арабска номерологична и астрологична система наречена ебджед хисаб изчислява по името на клиента и това на майка му отговарящия текст за изписване. Всеки амулет започва с думите: "Бисмиллях Иррахман Иррахим” (В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния), след което продължава с избраната молитва от Корана. Съществена част на всяка добре изработена хамалия представлява магическият квадрат съставен от серия цифри или букви, отговарящи на определени имена на Аллах или кратки цитати от Корана.

В град Велика Кладуша по традиция амулетът се изработва девет дена преди Новолуние, от полунощ до зори, като текстът се изписва на части всяка нощ. Когато е вече завършен, хартията се сгъва под формата на триъгълник и се зашива в червено парче плат, като преди това в него се поставя листо от седефче, парче от тис или три зърна кафе. В миналото всичко се е обшивало в заешка кожа или поставяно в малка метална кутия за носене около врата. Интересно е да се спомене, че така приготвеният амулет оказва удивителен ефект върху притежателя си. Ако човекът е под влияние на зловредна магия, скоро след като започне да носи хамалията около врата си може да изпита определени усещания, като  задух в гърдите, поява на неспокойни сънища и т.н., които се приемат като сигурен признак, че злото е неутрализирано. В същото време това е и важен момент за спогодбата между амулета и притежателя му.

Хамалии са се носели предимно от малките деца. Според етнографските проучвания от края на 19-ти и началото на 20-ти век, повечето от босненските момчета са носели малки триъгълничета в червен плат, пришити към фесовете им за да бъдат предпазвани от уроки, към който децата са най-податливи. Амулети също така са били носени от бременни жени за защита от лоши очи и предпазване от загуба на плода. Допълнително на китките на децата са били връзвани червени конци или малки раковини пришивани към шапките им с цел предпазване. Класическата хамалия често се е слагала в малка метална кутия за носене наречена "махфаза", чиято триъгълна форма има символично значение. Всяка от трите й страни е свързана със слова от Корана: "Аз съм Бог", "Няма друг Бог освен Мен", "Никой не знае какво представлявам".

Отдавна познати в Босна са и амулети за предпазване при сражения  наречени "Ен'ам", по името на молитва от Корана и носени от войниците тръгващи на бой. Освен писмените амулети в Босна се откриват и други, като вълчи зъб - носен от слаби и боязливи деца, фигура на жаба от сребро, носена от жени за предпазване от гинекологични проблеми или сребърна плочка с изписана върху нея фразата "Машаллах".

Махфаза
От предметите с растителен и животински произход са се използвали чесън, листо от седефче, парче от тис, бодли от таралеж, заешка лапа, крило от прилеп и други. Освен нуждата да защитят себе си от зли сили, хората са искали да защитят и своите домашни животни. За тази цел червено парцалче се е връзвало за опашката на крава, дървена лъжица на конете, или малък амулет изписван и привързван към рогата на добитъка.

Домовете и материалните притежания също са били обект на предпазване. В миналото в Босна голямо внимание се е отдавало на защитата на къщите от уроки и магии, както и за привличането на щастие и берекет. Стара практика в Сараево е била изписването на божието име „Йа Хафиз” (Защитника) със златни букви върху тъмен фон на входните врати. За това име се е смятало, че притежава сила, която предпазва не само дома и обитателите му, но и способно да държи надалеч клевети и крадци. За същата цел стопанинът изписвал на четири листчета имената на главните ангели и ги е поставял в четирите ъгъла на дома .

В Босна могат да се открият различни вярвания за действието на амулетите. Най-популярните сред тях са, че ако хамалия бъде пронизана от игла ще изгуби силата си. Също така тя не може да предпазва човек погълнал магия чрез храна или питие, защото помага само за отблъскването на външни въздействия.

Автор: Raif Esmerović

              Превод от босненски: rain

18 март 2012 г.

Сирийско седефче


В арабския свят и Близкия Изток на сирийското седефче (Peganum harmala) се приписват множество лечебни и магически свойства. Вярва се, че окадяването с тази билка прогонва всяко зло, уроки, магии и зли духове. Твърди се, че билката може да цери 72 душевни и телесни болести, в това число епилепсия, астма, страх при деца, различни неразположения и депресии. В миналото е имало и поверие, че растението е обитавано от ангел, отблъскващ злите сили от дома в който то расте.
Лечението с билката се провежда в присъствието на пострадалия, като това обикновено става половин час преди изгрев слънце. С дясна шепа се взима от билката, смесва се с малко количество сол и над нея се изричат определени сури от Корана. След това се хвърля на горящи въглени и с пушека се окадява обилно засегнатият, като се продължава с изричането на молитви и призив към Пророка да прогони всяко зло и болест от човека.
Сирийското седефче е много ценено в Турция, Азербайджан и Иран. Често в тези страни могат да се намерят изсушени букети от растението по локалните пазари, които се купуват най-вече от местните хора за предпазване на новородените, за лекуване на плачливи деца, срещу уроки, чести главоболия, пречистване на нов дом, при сватби и за привличане на късмет. Вярва се, че димът на билката помага и преди срещи, като прави хората да се отпускат и говорят повече. Онези, които го берат и продават твърдят, че за да има свойства растението трябва да е брано от далечна местност или планина, там където не се чува глас на петел или врана.

В Азербайджан, където билката се нарича юзерлик, докато се пали и окадява с изсушен букет от нея за изцерение от уроки и зли сили се нарича следното: "Юзерлик хавасан... бала, йавасан!", а с пепелта болният се помазва по челото. Подобен ритуал има и за лечението на главоболие, за което се смята, че главен виновник са злите очи. Докато се обикаля около болния със запалената билка смесена с малко сол се изрича: "Юзерлик хавасан,... овуйун саласан!" В  превод това би гласяло: "Юзерлик... отнеси злите очи!"

В Иран билката се нарича еспанд или есфанд и нейната хилядолетна употреба и приписваните й магически качества могат да се проследят още от древните персийци. Сирийското седефче е споменавано още от времето на Зороастър и Шах Накшбанд, където му се придават свещени свойства в текстове за лечение наричани верд. Историите на тази билка и нейните приложения са изключително разпространени в областите на Хамадан и Занджан. Смята се, че ако растението е саморасло тогава е особено ценено за лечение, а от там идва и вярването, че за да притежава магически свойства то не бива да е засадено от човешка ръка, а поникнало само с божията помощ. При магическата употреба на сирийското седефче в Иран се използват всичките части на растението, като всяка има своите особености и свойства. За лечение и прогонване на зло се използват изсушени листа и стъбла с които се правят бани и поливки, корените за разваляне на магии, а със семената се окадява за привличане на късмет и пречистване на дома срещу негативни сили, както и правенето на чай от тях за постигането на мъдрост.
Иранските жени често окадяват с билката своите деца за да не бъдат урочасани и за предпазване от болести, като се кади в кръг и се нарича шепнешком:
"Еспанд бала банд, баракате шахе Накшбанд, ... атеше тазе!"
В превод: "С този еспанд да се унищожат злите очи чрез силата на Шах Накшбанд... изгорете уроки!"
Срещат се и по-кратки текстове за лечение с билката, като например:
"Есфанд ве добанд,... ро бебанд!" ("Еспанде... затвори душманските очи!").

Наричанията (верд), изговаряни при тези обредни практики често съдържат в себе си числата 33 или 130, които са свързани с използването на такъв брой от листата  или части на растението за лечение и предпазване от негативни сили. Когато хвърленото в огъня растение или семена от него започнат да пращят или пукат това се приема за добър знак, тоест злите очи се "пукат". Към листа на сирийското седефче се прибавя малко сол, парче или конец от дрехата на човека и с това урочасаният се окадява. По подобен начин се прекадяват и домовете за прогонване на злите сили, като димът трябва да обвие всичките стаи. На изгорялата пепел също се придават свойства за изцеление и с нея се провежда ритуал познат под името "гозари хал" (хал - мадеж). С нея се изрисуват линии и точки по лицето на засегнатия с цел лечението му. За семената на еспанда в Иран се твърди, че ако човек пие чай приготвен от тях в продължение на 40 дена ще постигне мъдрост и просветление.

Автор: Raif Esmerović 
Превод от босненски: rain
 (Бел. прев.) - Умишлено съм съкратил текстовете на наричанията, за да не се плагиатстват.

16 март 2012 г.

Свещта на Евклид


Публикувам един интересен ритуал, наречен Свещта на Евклид и свързан с безопасното изравяне и прибиране на заровено имане. В арабската традиция се смята, че всяко съкровище има свой страж, който може да навреди или разболее човека дръзнал да го вземе. Смята се дори, че пазителят може да мести златото под земята на различни места, така че да не бъде лесно открито. Голяма част от тези поверия се срещат и в българската народна традиция. Съществуват няколко разновидности на този ритуал, прилагам версия, на която попаднах наскоро и е почти неизвестна.

 "Ако желаеш да изкопаеш или вземеш заровено съкровище от място, което е пазено и вардено от духовете на земята направи следното нещо и знай, че това е голяма тайна, а това познание е преписано от книгата на Евклид Мъдрия. За целта вземи парче лен и върху него изпиши знаците и буквите и го облепи с пчелен восък. Навий го като фитил и го сложи в съд с чисто масло, след което запали като кандило на мястото където има заровено имане. Докато тази свещ гори може да копаеш и вземеш спокойно каквото искаш от земята и никой пазител не ще може да ти навреди.


15 март 2012 г.

Леене на олово

Ще ви покажа два видеоклипа в които са заснети автентични обреди за леене на олово в ислямския свят. Процедурата е широко използвана и в българската магическа традиция за лекуване на уплах и стрес. Позната е още и като леене на куршум, название вероятно внесено от земите на Турция, където ритуалът се нарича по този начин. Обредните действия при леенето използвано от ислямските лечители не се различават особено от прилаганите у нас, освен заклинателните текстове, които в повечето случаи са определени молитви от Корана. За произхода на това лечение могат да се търсят корени от античната обредност на Европа и Азия.

Първото видео е от турско етнографско предаване, в което е заснето как традиционна лечителка лее олово за премахване на назар (уроки). Ритуалните действия са изключително сходни с много от тези използвани по нашите земи.



Вторият видеоклип показва леене на олово в Мароко. Тук е интересно да се спомене, че методът се използва и за разваляне на магии, както и според думите на лечителката излятата форма показва, че клиентката е омагьосана. Допълнително се извършва и окадяване с благовония, което пък е типична практика в арабската традиция за разваляне и пречистване.

13 март 2012 г.

Пактовете на Соломон

В тази статия ще ви представя небезизвестен амулет разпространен в голяма част от ислямския свят, легендата за него и свойствата които му се приписват.

Амулетът "Пактовете на Соломон" представлява свитък с изображение под формата на кула, в която са поместени номерологични квадрати, а около тях имената на ангели и на четиримата Праведни халифи. Централната част на този амулет съдържа седемте пакта на Соломон, откъдето идва и названието му и за които арабският мистик Ал-Буни в своята книга Слънцето на Великoто Познание твърди следното:

"Този амулет е забележителен и с доказана сила, съдържащ седемте пакта взети от Соломон. Онзи който го носи ще бъде предпазен чрез неговата барака (живителна сила) от всяка неприятност по земя или море, докато пътува или стои на място. Той също съдържа свещени символи на защита полезни за прогонване на болести и слабости. Седемте спасителни знака помагат за отблъскване на инциденти и злите намерения на врагове или инати хора, за победа над завистници, срещу потисничеството на несправедлив човек и от вреда на злословници. Благословените ключови символи улесняват трудностите, облекчават грижите, спомагат в търговията и увеличават продажбите, привличат жених за непривлекателните, спомагат за забременяване, победа, сдобряване, състрадание, любов и приемственост, лекуват рани и други значими ползи чрез помощта на Всевишния."

В документа се разказва и легендата за Соломон как е взел пактовете:

     "Веднъж Соломон срещнал най-ужасяващата и страховито изглеждаща старица и я попитал: - Човек ли си ти или джин, защото досега не съм съзирал някой по-грозен от теб? Тя му отвърнала: - Аз съм майката на децата, които властват над синовете на Адам и дъщерите на Ева. Аз влизам в къщите и крещя в тях като петел, лая като куче, муча като крава, рева като камила, или като кон и магаре, или съскам като змия. Аз приемам всяка форма и запъвам утроби и унищожавам живота на децата без да бъда разкрита. Аз дохождам при жените, запушвам утробите им и ги връзвам добре, така че те да не могат да заченат и да останат безплодни. Аз дохождам при бременните и дъхвам върху тях и те помятат, ставайки неспособни вече да задържат плод. Аз влизам при сгодени девойки или жени и обричам брака и женихите им на нещастие. Аз дохождам при мъжете и изпивам тяхното бяло семе, оставяйки ги с мътна черна вода, неспособни вече да правят деца. И влизам при търговците и обърквам работата им, оставяйки ги без печалба. Аз влизам в изорана земя, дъхвам върху нея и там не може да поникне нито зърно, нито плод. Аз дохождам при децата и им изпращам тежки бодежи и остри болки, така че костите им да треперят и те да погрозняват.

Мъдрият цар, след като чул това я грабнал здраво и й рекъл: - О, Прокълната, ти не ще избягаш от ръцете ми додето не се споразумееш с мен с условия в полза на синовете на Адам и дъщерите на Ева. А тя казала: - Пророко на Бог, сключвам съглашение с условието, че няма да нараня или пристъпя до който и да е мъж или жена, момче или момиче на които ти напишеш тези пактове и той или тя ги носи. Същото ще важи и за всеки дом или място за търговия, или животно, или владение.

Соломон й поискал тези пактове и така тя била принудена да му ги даде, запечатвайки всеки един от седемте с талисман."

Талисманите съдържат наименование на Бог, чрез което старицата се заклела да не вреди по какъвто и да е начин на приносителя на този амулет, така както всеки обет в него описва. Седемте талисмана завършващи клетвите съдържат мистични символи (познати като Знаците на Соломон), а около тях са разположени божествените имена отговарящи на пактовете. Имената са: Фард (Единствения), Джаббар (Всеподчиняващия), Шакур (Признателния), Таууаб (Приемащия покаянието), Захир (Явния), Кхабир (Всесведущия) и Закии (Пречистия).

Амулетът съдържа и няколко молитви и Коранични текстове, заедно с три изображения отговарящи на ползите му - за победа над враговете (рисунка на меч), за защита от скорпиони и за защита от змии и опасности. Краят му завършва с буквен талисман и твърдението:  
"Онзи, който изпише този талисман на хартия и го носи върху главата си ще се излекува от главоболие. И ако го положи върху която и да е част от тялото си, болката в нея ще изчезне, чрез позволението на Всевишния."


Източници:
Кени, Джоузеф. Медицината в Исляма.

12 март 2012 г.

Магическа употреба на псалмите


Съществуват множество магически приложения за които псалмите на Давид се използват. За постигане на конкретна цел или желание най-често се прилага тяхното изписване или произнасяне като молитва, понякога в съчетание с определени ритуални действия. Всеки псалм притежава божествено име отговарящо за него и съставено от букви взети от различни думи или стихове съдържащи се в текста му. Името се смята за ключ активиращ силата на дадения псалм и то трябва да се произнася преди използването му. Тази практика се използва в кабалистичната магия, а в последствие взаимствана в много от съвременните ритуали базирани на магическите свойства на псалмите. 

Предвид насочеността на този блог ще обърна внимание върху употребата на Давидовите псалми в арабската магия. В тази традиция те се наричат -  мазамир и се използват изключително в изготвянето на талисмани. Самите те се пишат на арабски, като към тях често се прибавят допълнителни мистични шрифтове, коптски надписи, цифрови квадрати (образувани от стойността на дадения псалм) и езотерични символи. Очевидно е, че в тази техника става въпрос за  смесването на елементи от предислямски, коптски, еврейски и други практики. Днес обаче те се използват точно по този начин в арабския свят. Тук ще ви представя няколко такива приложения на псалмите заедно с техните талисмани.

За привличане на обич и уважение
   Изписва се 11-ти псалм заедно с талисмана му, като псалмът се изрича три пъти върху листа, след което се носи от човека.


За лечение на зрението
   Изписва се 25-ти псалм заедно с талисмана върху чиста купа, след което се разтваря във вода и с нея се измиват очите. Ако пък същият псалм се изрече над розово масло и с него се помаже лицето хората ще ви почитат и ще отговарят на молбите ви.



За просперитет
   Ако беден човек изпише 65-ти псалм и тези букви върху четирите стени на дома си и носи със себе си едно копие от същото изписано на лист, той бързо ще реши материалните си затруднения.



За запазване на плода
   Ако жена иска да опази своя плод от помятане се изписва 39-ти псалм заедно с талисмана и се носи вързан около дясната й ръка.



За защита от зли сили
   Изписва се 34-ти псалм заедно с талисмана, след което се окадява на тамян и бензое и се носи от човека.


Източници:
Baal-Shem, Salomo. Qabbalistic Magic: Talismans, Psalms, Amulets, and the Practice of High Ritual, Destiny Books, 2011
Дауд, Юсуф. Мазамир Дауд. Бейрут, 2005
Ал-Тукхи, Абду Ал-Фатах. Шифа алалил уа тсахил ала'сир ба'асрар мазамир дауд. Бейрут, 1997
Захариус, свещеникът от Йерусалим , Баркат ашшамус фи халимат джалинус – арабски манускрипт
Сифр мазамир – арабски манускрипт

11 март 2012 г.

Тайната на псалмите


Псалтирът или Книга на Псалмите (от гръцки: псалтирион - музикален инструмент от рода на арфата) е една от книгите на Стария завет от Библията. Наричана е и “Псалтирът на вековете”, а сред юдеите е позната като "Книга на възхвалите". Според еврейската традиция псалмите са написани от цар Давид, който често се изобразява с арфа в ръце, но в науката се смята, че книгата е съставена от различни автори в продължение на няколко столетия. В основната си част, това е колекция от 150 поеми, към които в библейско време е била написана музика и които са съставлявали значителна част от еврейското хваление. През вековете почти всички значими композитори, както юдеи, така и християни от различни църкви, са писали музика по текстовете на псалмите.
Книгата на Псалмите е най-голямата книга в Библията и безспорно най-магическата. На сто и петдесетте псалми се приписват мистични свойства, според кабалистичните вярвания за магическата ефикасност на словата от Светото писание. Те са били използвани като база за различни амулети от много векове насам, което свидетелства за тяхната апотропейна, лечебна и въздействаща сила. Фрагменти от Свитъците от Мъртво море показват, че псалмите са считани като изключително силна манифестация на божествената сила. Макар да е трудно да се определят точните им корени, е очевидно, че създаването им е било повлияно от вавилонските и египетските химни и молитви, и в по-широк поглед могат да се разглеждат като продължение на магическите традиции на тези култури. 
След обмена на идеи между юдейските, еленистическите и гностическите практики от първите четири столетия сл. Хр. псалмите бързо намират своя път и в други магически практики и се срещат на много други езици включително арамейски, гръцки, иврит, арабски, латински и старославянски. Псалмите се отличават ясно и в ранната християнска магия, където цитати от тях са използвани в състава на различни коптски и етиопски амулети и защитни свитъци, носени за да предпазват от зли сили. Те се използват дори и в арабската окултна традиция в допълнение с определени талисмани, квадрати и езотерични шрифтове.
Един от първите текстове фокусиращ внимание върху магическата употреба на псалмите е еврейският текст "Сефер Шимуш Техилим" или Магическа употреба на псалмите", датиращ от осми век. По-късно части от псалмите са намирани в текстовете на различни окултни ръководства, където ефикасността им е описвана и приемана без съмнение. За тяхното използване се споменава в "Книгата на златото" - френски манускрипт от 17 век, описващ магическите свойства и приложения на псалмите, най-често за защита от нещастия и злини, предпазване на родилки, за лечение, любов, авторитет, срещу врагове и пр.
В последните столетия псалмите се разпространяват и в Новия свят в по-съвременни традиции като афро-американските и худу. За това допринасят и заглавия като: „Шеста и седма” и "Отдавна изгубените 8-ма, 9-та и 10-та книга на Моисей", които са компилации от средновековни европейски и близкоизточни магически текстове, приписвани на автора на първото Мойсеево Петокнижие. Затова не е никак странно, че много от практикуващите чернокожи магьосници взаимстват приложенията на псалмите и ги използват в своята работа, в допълнение към магически ритуали и зареждане на талисмани.
В заключение може да се каже, че псалмите продължават да представят жизнен елемент от обредността на голям кръг от религии, култури и народи. Със своето голямо ниво на мъдрост и красота те допринасят за развиването на положително отношение към живота.

10 март 2012 г.

Направления в арабската магия

   Ще споделя като отделни изображения визуална презентация, която бях правил преди време, свързана с основните направелния или клонове на работа в арабската магия.

  
  
  






9 март 2012 г.

Арабската магия

   Арабската магия е тайнствена наука с комплексна история. Идваща от екзотичните земи на Ориента и описвана в приказките от 1001 нощ, тя остава забулена в мистерии и до днес. Въпреки, че е свързана с Исляма и неговите мистични течения, корените й се проследяват до езическите вярвания на древните месопотамски цивилизации от поречията на Тигър и Ефрат. В последствие се развива и практикува от халдейци, сабеи и набатеи, народи наричани „прекланящите се през звездите” и смятани за едни от най-учените за своето време. Предислямските вярвания отдават почит на множество божества и са тясно свързани с планетите или седемте звездни тела. С идването на Исляма, част от тези вярвания се изгубва или бива унищожена, а друга се инкорпорира и абсорбира с различни ранно-ислямски религиозни и духовни култове. Голямо развитие на тези учения се осъществява в средните векове с процъфтяването на ислямската култура, когато забележителни и именити философи, учени и мъдреци, сред които Ал-Буни, Ибн Араби, Ал-Бируни и Ал-Газали превеждат и записват на арабски многобройни трактати и трудове с езотерично познание, астрономия, астрология, философия и ред други науки за своите ученици и идното поколение. Част от тях по-късно биват преведени и на латински, като някои от ученията преминават и в западния окултизъм.

   От цялата съвкупност или амалгама от магически вярвания, духовни и религиозно-философски течения се обособява една необятна система с обреди и магически ритуали, която в арабския свят се нарича Рухания /духовност/ и с този термин се обозначава арабската магия. Сред посветените се нарича също и Илм ал-Хикма или Знанието на мъдростта. Онези които практикуват тези учения са наричани мукарибун или „търсещи близостта на божественото”. В западните традиции това се назовава и като божествена магия или теургия. Тя се приема като позитивна, целяща помощ към другите и постигане на просветление. От друга страна съществуват и тъмни практики, които са свързани с почитането на Иблис – дяволът и неговите демонични сили за егоистични и вредоносни цели, а последователите им най-общо се наричат сахир – черни магьосници. Подобни деяния се заклеймяват от Исляма и дори се преследват и наказват от закона в някои арабски държави.

    Арабската магия е разпространена и се използва широко в Близкия Изток, Северна Африка, Централна Азия, Индия, Малайския архипелаг и Балканите. Практикуващите я в арабския свят са шейховете като духовни лица и учители, различни мъдреци, аскети и последователи на религиозни култове, суфистки ордени и други мистични общности. В България, като частични представители на тази традиция могат да се посочат турските ходжи, затова повече се използва и понятието турска вместо арабска магия. По етимология думата ходжа означава учител или мъдър човек, преподаващ духовни уроци и такъв извършил свещеното преклонение хадж. Понякога с този термин се назовават и ислямските религиозни водачи или мюзеини, а днес названието ходжа, особено по нашите земи е придобило изопаченото значение на мюсюлмански магьосник.
 
    В своята същност арабската магия се фокусира върху духовното и работата с невидимия свят на духовете, които ни заобикалят. Тези духове описвани от древните магове са наричани с общия термин – аруах. С тяхната помощ може да се влезе във връзка с небесата или космоса, а самият той е виждан и възприеман като живо създание, което е свързано помежду си на физическо, ментално и духовно ниво с всяко едно творение и божествения източник, т.е. Бог. Това се споменава дори и в прочутите Изумрудени скрижали на Хермес Трисмегист:
          
   "Това, което е отдолу е еднакво с това, което е отгоре и онова, което е отгоре е еднакво с това, което е отдолу."

   В тази традиция заклинанията и магиите се осъществяват чрез призоваване на божествени същности - ангели, джинове и други създания, чрез силата на древни и могъщи магически имена и инкантации, но по същество за да се осъществи тази връзка се разчита на Божественото или Създателя, който се разглежда като източник на всички магически проявления на физически или духовен план. Именно чрез него магът придобива авторитета да командва духовните същности и да упражнява воля над тях.

   Съществуват няколко специфични клона на работа или т.нар. науки  и познания (илм) които се практикуват от арабските магьосници. Това са науките за работа с букви и техните свойства във формули и имена, магически квадрати и тяхното приложение, талисмани /муски/, планетарна магия, гaдаене и предсказване чрез различни методи и евокативна магия – т.е. работа с призоваване на духовни същности (ангели, джинове). В следващите статии посветени на темата ще обърна внимание на някои от тези практики използвани в арабската магия.