9 март 2012 г.

Арабската магия

   Арабската магия е тайнствена наука с комплексна история. Идваща от екзотичните земи на Ориента и описвана в приказките от 1001 нощ, тя остава забулена в мистерии и до днес. Въпреки, че е свързана с Исляма и неговите мистични течения, корените й се проследяват до езическите вярвания на древните месопотамски цивилизации от поречията на Тигър и Ефрат. В последствие се развива и практикува от халдейци, сабеи и набатеи, народи наричани „прекланящите се през звездите” и смятани за едни от най-учените за своето време. Предислямските вярвания отдават почит на множество божества и са тясно свързани с планетите или седемте звездни тела. С идването на Исляма, част от тези вярвания се изгубва или бива унищожена, а друга се инкорпорира и абсорбира с различни ранно-ислямски религиозни и духовни култове. Голямо развитие на тези учения се осъществява в средните векове с процъфтяването на ислямската култура, когато забележителни и именити философи, учени и мъдреци, сред които Ал-Буни, Ибн Араби, Ал-Бируни и Ал-Газали превеждат и записват на арабски многобройни трактати и трудове с езотерично познание, астрономия, астрология, философия и ред други науки за своите ученици и идното поколение. Част от тях по-късно биват преведени и на латински, като някои от ученията преминават и в западния окултизъм.

   От цялата съвкупност или амалгама от магически вярвания, духовни и религиозно-философски течения се обособява една необятна система с обреди и магически ритуали, която в арабския свят се нарича Рухания /духовност/ и с този термин се обозначава арабската магия. Сред посветените се нарича също и Илм ал-Хикма или Знанието на мъдростта. Онези които практикуват тези учения са наричани мукарибун или „търсещи близостта на божественото”. В западните традиции това се назовава и като божествена магия или теургия. Тя се приема като позитивна, целяща помощ към другите и постигане на просветление. От друга страна съществуват и тъмни практики, които са свързани с почитането на Иблис – дяволът и неговите демонични сили за егоистични и вредоносни цели, а последователите им най-общо се наричат сахир – черни магьосници. Подобни деяния се заклеймяват от Исляма и дори се преследват и наказват от закона в някои арабски държави.

    Арабската магия е разпространена и се използва широко в Близкия Изток, Северна Африка, Централна Азия, Индия, Малайския архипелаг и Балканите. Практикуващите я в арабския свят са шейховете като духовни лица и учители, различни мъдреци, аскети и последователи на религиозни култове, суфистки ордени и други мистични общности. В България, като частични представители на тази традиция могат да се посочат турските ходжи, затова повече се използва и понятието турска вместо арабска магия. По етимология думата ходжа означава учител или мъдър човек, преподаващ духовни уроци и такъв извършил свещеното преклонение хадж. Понякога с този термин се назовават и ислямските религиозни водачи или мюзеини, а днес названието ходжа, особено по нашите земи е придобило изопаченото значение на мюсюлмански магьосник.
 
    В своята същност арабската магия се фокусира върху духовното и работата с невидимия свят на духовете, които ни заобикалят. Тези духове описвани от древните магове са наричани с общия термин – аруах. С тяхната помощ може да се влезе във връзка с небесата или космоса, а самият той е виждан и възприеман като живо създание, което е свързано помежду си на физическо, ментално и духовно ниво с всяко едно творение и божествения източник, т.е. Бог. Това се споменава дори и в прочутите Изумрудени скрижали на Хермес Трисмегист:
          
   "Това, което е отдолу е еднакво с това, което е отгоре и онова, което е отгоре е еднакво с това, което е отдолу."

   В тази традиция заклинанията и магиите се осъществяват чрез призоваване на божествени същности - ангели, джинове и други създания, чрез силата на древни и могъщи магически имена и инкантации, но по същество за да се осъществи тази връзка се разчита на Божественото или Създателя, който се разглежда като източник на всички магически проявления на физически или духовен план. Именно чрез него магът придобива авторитета да командва духовните същности и да упражнява воля над тях.

   Съществуват няколко специфични клона на работа или т.нар. науки  и познания (илм) които се практикуват от арабските магьосници. Това са науките за работа с букви и техните свойства във формули и имена, магически квадрати и тяхното приложение, талисмани /муски/, планетарна магия, гaдаене и предсказване чрез различни методи и евокативна магия – т.е. работа с призоваване на духовни същности (ангели, джинове). В следващите статии посветени на темата ще обърна внимание на някои от тези практики използвани в арабската магия.

5 коментара:

  1. Jako dobar dizajn bloga a i tekstualni dio je za svaku pohvalu:)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, надявам се да е интересно и полезно.

    ОтговорИзтриване
  3. Браво на Rain за добрия дизаин на този блок и за интересната информация, която помества тук. Крайно време е българина да научи истината за ходжите, тяхната практика и веднъж завинаги да се изясни факта, че ходжите помагат с техните методи и че ислямската практика и ритуали не вредят.
    ПОЗДРАВИ http://demir-numerology.alle.bg/

    ОтговорИзтриване
  4. Впечатлена съм от професионалния сайт, от начина на поднасяне на информация, не познавам автора, но много бих искала да общувам с него по удобен за него начин!

    ОтговорИзтриване
  5. Радвам се, че ви харесва, а за контакти с мен съм дал в страничната лента на блога координати - имейл и скайп.

    ОтговорИзтриване