2 октомври 2014 г.

Мандрагора - ябълката на джиновете



"и писъци, подобни на онези на мандрагората,
които - казват - довеждали човеците до лудост..."
Шекспир

Малко са онези растения, които са натрупали около себе си такова богатство от легенди, така както мандрагората. От най-ранни времена в човешката история тя бива обект на почитание, а много от поверията свързани с нея са тайнствени и необикновени.

Мандрагората /Mandragora officinarum/е била позната още в Древен Египет, където е наричана Rmmt  и изобразявана върху гробници, монументи и артефакти от Новото царство, а също така е споменавана в египетската любовна поезия.  Легенди за мандрагората изобилстват и в Месопотамия и семитско-говорящите земи. Учените я идентифицират с асирийската дума Nam.tar(ira), буквално значеща мъжки лек на Намтар богът на смъртта. В клинописен текст с химн към Инана се описва употребата на любовна ябълка, която стимулира любов и плодовитост и за която се предполага, че е именно мандрагора. Растението се споменава дори и в Стария Завет в историята за безплодната Лия, която откупва ласките на Яков срещу намерена мандрагора и така успява да зачене [Битие 30:14-16]. В юдаизма се нарича  дудаим, буквално "любовно биле".


В античната митология мандрагората е представяна като свещена за различни божества. От римляните се е считало, че заедно с беладоната тя се намира под покровителството на най-старата от трите мойри Атропос. Свързвана е и с вълшебствата на магьосницата Кирка, поради което наричана с имената circaea, circaeon или билката на Кирка. В някои източници се описва, че мандрагората се намира под влиянието на Сатурн и е свещена билка на Хеката, но също така се асоциира и с Диана, Афродита и дори с Меркурий, поради андрогинната форма на корена й.  Ярко жълтите плодове на мандрагората са се свързвали със златните ябълки в градината на Афродита, от там е наричана и мандрагората на Афродита. Византийският лексикограф Хезихий пък назовава богинята на любовта с прозвището Мандрагоритис или господарка на мандрагората. 

Свойствата на растението са били добре познати и описани от древните медици.  Хипократ отбеляза, че малка доза от нея помага да се успокои тревожност и най-дълбоката депресия. Ако пък се изпие упойващите й способности можели да служат като анестезия. Използвала се е и като афродизиак и лек срещу стерилност. Плиний Стари описва приложението на мандрагората в медицината и способността й да приспива и успокоява. За нея Теофраст казва, че в Рим е било обичайна практика за онези които искат да вземат корена й да очертават три кръга около растението с върха на меч и след това обърнати с лице на запад да го изравят. Фармакологът Диоскурид описва употребата й в приготвянето на любовни отвари. Той споменава за две разновидности на мандрагората, мъжка, която цъфти през пролетта и женска, която съзрява през есента. Според друга популярна класификация, ако коренът на растението е разклонен вилообразно, наподобявайки човешки крайници той е женски, а ако е единствен и без раздвоение, тогава е мъжки. Именно женският е ценен най-много и считан за необикновен талисман,  привличащ щастие и богатство.

Диоскурид получава мандрагора
Арамейското име на мандрагората е йабрухим, което произлиза от поверието, че прогонва демони и зли духове. За нея арабският учен и ботаник Ибн Ал-Байтар споменава, че е способна да лекува лудост и всякакви заболявания причинени от демонични сили.

Мандрагората се среща предимно в Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия, където е позната под множество имена, най-известните сред които са ябълка на Адам, дяволска ябълка, вещерско биле, корен-получовек и магьоснически корен.

В литературата мандрагората е обект на множество проучвания и догадки. Неизброими са отпратките към нея и магическите й качества, най-вече от Шекспир и Томас Мор, които често я споменават в произведенията си. Макиавели кръщава прочутата си сатирична пиеса „La Mandragola” на нейно име. Гьоте пък я описва в историята си „Das Erdkühlein” като талисман на щастието.

Магически приложения

Най-известното свойство, което се приписва на мандрагората е свързано с употребата й в любовната магия и като силен афродизиак. Тя е особено позната сред евреите в Палестина, където растението вирее в изобилие и намира роля в любовните дела и плодовитостта. Сред палестинските жени е бил популярен обичаят да се поставя мандрагора под ложето за осигуряването на лесно зачеване. За същата цел и мюсюлманските и юдейските жени закупували корени от растението за да го закачат в домовете си.

Едно от персийските имена на мандрагората е михр-гиах или любовен корен, за който се смята, че ако бъде изяден от любимия без негово знание той ще се изпълни със силна страст. Подобни вярвания съществуват и в Индия, където едно от названията й в буквален превод означава "даряваща деца" и се използва за да подпомага зачеване и за усилване на половата възбуда.

Румънската "мандрагора" mătrăguna
или Atropa Belladona
   Това, което изглежда като най-забележителната останка на връзката между мандрагора, любов и женитба е описано от Мирча Елиаде в поверията и магическата употреба на растението в Румъния. Матрагуна (бел. прев. - Западните автори превеждат румънската дума mătrăguna като мандрагора, но всъщност се касае за беладона /Atropa Belladona/. Въпреки това, тъй като двете растения са от едно семейство и митовете и поверията за тях са много сходни ще оставя названието "мандрагора" в описанието на магическите приложения на билката в Румъния, за които М. Елиаде споменава) може да бъде носена като талисман, слагана във вода за къпане, прибавяна към храна или питие или използвана по друг начин. Тя помага на девойките да си намират съпрузи. На леките жени съдейства като възбужда страст в мъжете, а на омъжените прави съпрузите им да ги обичат. Тя носи късмет в любовта и служи за осигуряване на плодовитост. Увеличава млякото на кравите, донася богатство и щастие. 

Събирането на мандрагора от девойките с цел любов и женитба включва изпълнението на ритуали, които се срещат в различни вариации в Румъния. За подобно начинание често се изисква помощта на магьосница или стара мъдра жена и всичко трябва да бъде проведено според строги правила. Растението трябва да бъде взето тайно, в нощ на пълнолуние и от място далеч от хората, там където не се чува глас на петел. Около мандрагората се оставят различни храни като дар и приношение, тъй като без отплата, тя няма да осигури своята помощ. Когато момичетата събират билката за да си осигурят женитба те изричат различни магически формули и наричания, като следното:

"Матрагуна, Матрагуна,
   Омъжи ме след месец.
                   Ако не този, то нека следващия.
               Но ме омъжи задължително.”

В отвора от изтръгнатото растение се оставя захар, монети и се полива с вино. В околностите на град Турда младите моми, които искат да направят любовна магия тръгват голи и с разпуснати коси в полунощ да берат листа от мандрагора, които се изсушават и стриват на прах. След това те отиват да откраднат брашно от мелница, което пресяват през обърнато сито. С праха от листата, брашното и мед те замесват тесто, с което трябва да захранят своя избраник.

В молдовския район Васлуй  мандрагората се персонифицира с обръщенията: "Добра Майка", "Велика дама", "Императрица", а момичето, което ще я събира трябва да е чисто и нямало сексуален контакт преди това.  След внимателно изкопаване на корена, то оставя в отвора царевична питка и мед с наричането:

"Аз ти давам мед, хляб и сол,
                            а ти ми дай силата на твоята Святост!"

Обратно по пътя, ако девойката трябва да прекоси поток или река, тя хвърля във водата питка, за да може реката да я отнесе вместо магическата сила на билката.

Приложенията на мандрагората не са свързани само с позитивни цели. Тя има двойнствена сила, която може да бъде използвана за раздяла и омраза или насочвана към врагове за да ги разболява и подлудява. 

Елиаде отбелязва още и че в Румъния, както и в Централна Европа се вярва, че ако някой притежава мандрагора тя ще му изпълни всяко желание, а същата има благотворно въздействие върху делата свързани с търговията, както и за привличането на процветание и охолство. Така например, онзи, който иска да привлече клиенти към своята мелница трябва да постави мандрагора под воденичен камък. Собствениците на таверни пък слагат части или влакна от корена върху или под бъчва с вино или друг алкохол, за да си осигурят множество от платежоспособни посетители.

Билката на вещиците

През Средновековието в Западна Европа популярността на мандрагората нараства дотолкова, че тя се приемала за чудотворен талисман и растение способно да излекува всичко. Англосаксонците я считали като изпитано целебнo средство срещу случаи на демонично обладаване. В европейското вещерство мандрагората е една от най-известните билки, която се използвала за изработка на кукли фамилиари, носена като защитен амулет, за привличане на любов, плодовитост и като сексуален стимулант. За нея се е смятало, че присъства в градината на всяка вещица. Тя е и сред основните съставки в рецептите за знаменития вещерски летящ мехлем. Повсеместно поверие е било, че мандрагората вирее на тъмни места, под сянката на обесник или там където са погребани престъпници. Приписвало й се и качеството да излъчва светлина през нощта, поради което е наричана дяволска свещ. Същото поверие се срещало и сред маврите от Андалусия, където се назовавала като кандилото на джиновете.

Сред други от приписваните качества на мандрагората е способността й да открива заровени съкровища, да създава пари и да осигурява богатство за притежателя си. Съществува вярването, че ако посред нощ човек остави пари до мандрагора на сутринта те ще се удвоят. Поради тази причина се е смятало, че онези които били заможни без явен източник го постигали чрез нейното съдействие. 

В някои европейски страни като  Германия коренът на мандрагората служел като дух фамилиар, който носел щастие и късмет на притежателя си. Френските рибари от областта Сентонж носели нанизи от него за да бъдат опазвани от инциденти и нещастия. В Мала Азия коренът бил използван като талисман, на който се придавали свойствата да предпазва от оръжия, да премахва заболявания и дори да прави притежателя си невидим. Съществуват и легенди, че магическият пръстенът на Соломон съдържал парче корен от мандрагора, а Александър Велики дължал победите си на такъв талисман.

Корени от мандрагора като магически талисман са били разпространени в много страни и търгувани на висока цена. Средновековните доктори шарлатани са се възползвали от суеверията и легендите за растението, като са изрязвали корените му под форма на фигурки идоли, които били считани за оракули и продавани срещу огромни суми. Най-честата практика след сдобиване с корена била накисването му във вино, след което се завивал в червена и бяла коприна. По този начин се смятало, че така придобивал способността да отговаря на въпроси за бъдещето. 

Специално отношение се придавало на грижата за корена след изваждането му. Южните славяни при изкопаване го измивали с мляко, избърсвали го внимателно и го загръщали в плат, след което го поставяли в сандъче, което се пазело стриктно. В Германия и Франция за корена се полагало изключителна грижа, като се измивал периодично с вода или червено вино, след което се завивал в коприна или кадифе и се съхранявал в тапицирана кутия. В някои случаи се изисквало да му се оставя храна и питие два пъти дневно. В Германия съществувало вярването, че ако корените от мандрагора бъдат лишени от своите измивания, те ще плачат като пеленаче докато нуждата им не бъде изпълнена. Съответно, ако за тях се полагат добри грижи те ще се отблагодарят, като донесат охолство и благополучие на домакинството и ще го защитават, но ако грижите за тях бъдат занемарени това ще се отрази в лош късмет и нещастие. 

Една германска история съхранена от 1675 г. разкрива как била възприемана вълшебната сила на мандрагората от бургмайстера на Лайпциг. Той заплатил 64 талера за подобна фигурка, изпратена до брат му, страдащ от лош късмет с писмо което гласяло:

  "Когато поставиш земното човече в дома си, нека да престои там за три дни без да се доближаваш до него, след което го постави в затоплена вода. С тази вода напръскай всички домашни животни и стъпала в къщата и всичко ще ти потръгне, ако служиш правилно на земното човече."
Поради голямото търсене на мандрагората, което продължило и до 17-18 век, вместо нея измамниците предлагали корени от други растения, най-вече от дива тиква. Австрийският антрополог Фон Лушан описва как търговци от Турция и Сирия изрязали корени толкова изкусно "почти като професия", че било почти невъзможно да се различи, че не са естествени.

Едно от най-известните поверия свързано с изваждането на корена на мандрагората е, че при опит за изравяне тя издава пронизващ вик, който може да убие всеки който го чуе. Това най-вероятно произлиза от факта, че прието вътрешно растението предизвиква страховити халюцинации, които водят до лудост, а в големи дози е смъртоносна отрова. Опасността може да се избегне, ако човек запуши ушите си, така че да избегне смъртоносния вик, а коренът бъде изкаран от земята като за него се върже куче, в някои описи то трябва да бъде черно и което ще загине вместо човека. Германският историк Х. Рахнер разисква тази практика и някои магии с мандрагора, като разкриващи асоциация с подземния свят и най-вече с Хеката и нейните кучета. Вярването, че куче трябва да бъде използвано за изтръгването на корена датира много назад във времето. Това може да се види и от изображение в ръкопис от 6 век, което илюстрира мандрагора в човешка форма предложена на Диоскурид и която е вързана за куче, изгубило живота си след като я е изкарало от земята.

Ябълката на джиновете

Арабското название на мандрагората в Египет и Алжир е туффах ал-джинн или ябълката на джиновете. В Мароко е известна като яйце на гхул (бел. прев. - зъл дух в арабската митология), а в Близкия Изток тя се нарича йабрух, което от сирийски означава любовна ябълка. Други нейни популярни имена са ябълка на лудостта и ябълка на Шайтан.

Като лечебно средство плодовете й са използвани заради обезболяващото си действие, а от сварените й в зехтин корени се приготвя лечебен мехлем срещу инфекции и ухапване от скорпион и змия. Коренът от мандрагора е разглеждан като директно свързан с подземния свят и тъмните сили, поради което намиращ употреба в различни негативни практики и вредоносни магии. 

Характерните магически свойства, които се приписват на мандрагората в арабския свят са следните:

  • Ако цял корен от билката се закачи в дома, той ще бъде предпазен от всякакви зли сили и духове
  • Ако корен от мандрагора се постави под възглавницата по време на сън, човек ще се предпази от атаките на вредоносни джинове
  • Ако коренът се носи със себе си ще помогне за привличането на всякакви блага
  • Ако в обитаван дом или място се сложи корен от растението, всички зли духове ще бъдат прогонени от него
  • Ако коренът се използва като благовоние, с което се окади обладан от джин, той ще бъде прогонен от тялото на човека
За да действа коренът трябва да бъдат спазени определени правила. За целта той се изкопава по изгрев слънце, в първата неделя или понеделник от лунен месец, след което трябва да бъде съхраняван за три дни на тъмно място и оставен да престои в съд с вода за една нощ. След като изсъхне напълно вече може да бъде използван като магическо средство.

Може да се предположи, че в свят считан за обитаван от свръхестествени създания, способни да даряват блага или вреда на хората, придобиването на мандрагора не би било леко начинание. Тя въпреки всичко е магическо растение, живо създание, обладаващо мистични сили за добро и зло и способността да наранява и убива. Не е изненадващо, че от древни времена, събирането й е било обвито в тайни и съпътствано от ритуални практики, предназначени да защитават онзи, който я събира от вредата й. С неизброимите си легенди и поверия мандрагората спокойно може да бъде наречена майка на всички магически билки.

Източници:
Simoons, F. J. Plants of Life, Plants of Death, Diane Pub Co, 1998
Beals, K. Flower lore and legend, New York: Holt, 1917
Riddle, J.M. Goddesses, Elixirs, and Witches: Plants and Sexuality throughout Human History, Palgrave Macmillan, 2010
Eliade, M. De La Zalmoxis La Genghis Han, Editura Stintifica Si Enciclopedica, 1980
Müller-Ebeling, C. Witchcraft Medicine: Healing Arts, Shamanic Practices, and Forbidden Plants, Inner Traditions, 2003
Harrison, R.K. “The Mandrake And The Ancient World,” The Evangelical Quarterly 28.2 (1956): 87-92.
Шекспир, У. Ромео и Жулиета, превод Валери Петров
http://bestiary.ca/beasts/beast1098.htm
http://psychotropicon.info/mandragora-officinarum-alraune/
http://mybyzantine.wordpress.com/2010/05/16/byzantine-herbs-and-drugs-%E2%80%93-the-magical-and-dangerous-mandrake/

4 коментара:

  1. Страхотна, дълга и изчерпателна статия! Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Много благодаря за тази информация. Имам въпрос.
    Хубаво ли е да си я гледаме в съксия в къщи?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Почти невъзможно е да се култивира мандрагора в обикновени домашни условия. Тя е капризно растение, което изисква специални грижи и климат за да се развие. Ако не сте запознати с всички тънкости на отглеждането й и не разполагате с подготвена оранжерия с благоприятни условия няма как да се получи.

      Изтриване