Айша Кандиша

Айша Кандиша
изображение: Сирадж ал-Мунир

Сред населението на Мароко съществува вярването за женски джин - джиннийа, наречен Айша Кандиша или Айша Кадиша, която е една от най-популярните фигури в северно-мароканския фолклор. Тя се явява  в човешки облик като съблазнителна красавица, но често е виждана с кози или магарешки крайници или с крака на жена и тяло на коза. Нощем се явява по пусти пътища или водоеми, като се опитва да съблазнява младите мъже, които са основен обект на нейните атаки. Вярва се, че тя може да обладава мъжете, като им причинява лудост, а жертвите й остават импотентни или изгубват интерес към човешките жени, освен ако не бъдат излекувани чрез специални прогонващи обреди.

Мароканските предания гласят, че нейният дом се намира в река, извор или в морето, където сграбчва и убива всеки дръзнал да се изкъпе във владенията й. Според племето Бени Ахсен тя живее в река Себу. Сред местните хора съществува обичай преди да дръзнат да плуват във водата предварително да хвърлят горяща слама с ритуално ястие суксу, като приношение към Айша Кандиша и нейния съпруг Хамму Каийу, който живее с нея в реката. 

Тя често е наричана и с почетното Лалла (Лейди) Айша, за да се избегне рискът от директно произнасяне на името й. Вярва се, че един от начините мъж да се спаси от нейната атака и обсебване е, ако носи със себе си метална кама или предмет, тъй като желязото я отблъсква.

В Мароко се срещат различни ислямски суфистки секти за лечение на духовни заболявания, като групата (тарикат) Хамадша е съсредоточена в изцеляването на засегнати от Айша Кандиша хора. Лечението се извършва посредством жертвени обреди и музикални изпълнения предизвикващи транс, чрез които се постига удовлетворяването на женския джин. 



Традиционна благовонна смес
за призоваването на Лалла Айша

Съществуват няколко свещени места в Северно Мароко където Айша Кандиша е почитана. Нейният култ се свързва със светците основатели на групата Хамадша - Сиди Али и Сиди Ахмед, живели през 17 в. На няколкостотин метра източно от гробницата-светилище на Сиди Али в Бени Рашид се намира една от свещените пещери (хуфра) на Айша Кандиша, в която тече целебен извор. До входа й се извисява голямо смокиново дърво, на което се приписват магически сили и на което поклонниците закачат парцалчета. Посетителите на пещарата са предимно жени, а търсещите помощта на Лалла Айша колят черно и червено пиле и палят ритуални благовония като приношение към нея.

Астарта/Ашера

Името Айша Кандиша не се среща във фолклора на другите ислямски държави, но ясно се откроява с близкоизточния си произход. Според изследователя на марокански вярвания Едуард Уестермарк, то се свързва с названието "Кедеша" или храмова проститутка в ханаанските култове на Древна Палестина. Видна черта в образа на Айша Кандиша е природата й на изкусителка, а името и индивидуалността й се свързват с култа към Астарта (Аштарт), както и местообитанието й - реки, извори и морето. По подобен начин Астарта се асоциира с водата, пораждаща плодородие. Името й също така се свързва с корен, който значи "да бъдеш напоен" и се интерпретира като божество на извор, което според Уестермарк подсказва, че: "много нимфи на извори и потоци във финикийските земи могат да са само вариантни форми на Астарта". Същият прави и предположението, че лекомислената Айша Кандиша е не друга, а древната богиня на любовта, великата Астарта, понижена до ранг на марокански джин.

Според друго тълкуване името й е грешно произнасяне от някогашното Кадишу Ашера или Свещената Ашера, за чиято употреба се споменава от финикийските заселници в областта Магреб. Името на богинята в Стария Завет се превежда като гора или дървесен ствол и се свързва със смокиновото дърво, а свещената пещера е репрезентация на утробата й от която се ражда всичко. Йам Ашера е богиня на раждането, божество-патрон на рибари и моряци и владетелка на морето. Тя е и богиня на мъдростта и управник на боговете. Почитана от ханаанците във Финикия (Угарит) и от израелтяните в Палестина.

Източници:

Westermarck, E. Ritual and Belief in Morocco, Vol. I, Macmillan and Co. London, 1926 
Lebling, R. Legends of the Fire Spirits: Jinn and Genies from Arabia to Zanzibar. Counterpoin, 2011 
http://writingontuktuks.blogspot.com/2013/07/getting-to-know-gnawa.html