Харут и Марут

Харут и Марут

Харут и Марут са паднали ангели в ислямската космология, които са учели хората във Вавилон на магия и изпитвали тяхната вяра. Те са споменати веднъж в Корана във връзка със заклеймяването на неверниците следващи ученията на дяволите (шейтаните).

И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут.
И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.

Ал-Бакара: 102

Произходът на тези ангели и природата на тяхното прегрешение остават неизяснени, ето защо мюсюлманските теолози се опитват да ги обяснят като се позовават на талмудски, ирански и дори гръцки легенди.

Историята на Харут и Марут в исляма

Докато човечеството нараствало по Земята, неговата поквареност принудила небесните ангели да се оплачат на Бог, който бил прекалено снизходителен към хората. Бог обаче им отвърнал, че ако те бъдат поставени на мястото на човека при същите условия и заобиколени от страсти и удоволствия, тласкащи хората да извършват грехове самите ангели не биха постъпили по-различно и биха се поддали. Два от най-благородните и чисти ангели - Харут и Марут доброволно се съгласили да слезнат на Земята във Вавилон и да живеят като хора. Харут бил изпратен като съдия, а Марут като учен. Те водели живота си в праведност, до деня в който изкусителна красавица на име Зухра дошла при тях. С помощта на хубостта си и срещу това да се насладят на плътски страсти с нея, тя успяла да измами ангелите да й разкрият непроизносимото Име на Бог, чрез което можели да се въздигнат обратно в небесните селения. След като го изрекла тя се възвисила и се превърнала в планетата Венера (араб. Ал-Зухра), оставяйки ангелите безсилни и подведени да извършат греховете на пиянството и убийството. Видял прегрешението им Бог им казал: „Укорихте човека за дефектната му природа, а след като придобихте неговите плътски слабости се държахте като него и неговото несъвършенство стана ваше”.

Наказаните
Харут и Марут

Разгневен на ангелите Всевишният решил да им наложи наказание като им дал право на избор - да познаят вечните мъки на Ада или изтезание на Земята до Деня на Страшния Съд. Те решили да изтърпят присъдата си на Земята и така били оковани за глезените и провесени с главите надолу в подземна пещера под Вавилон. Всеки който искал да научи тайните на магията и успеел да намери входа към пещерата им бил даряван с голямо познание от падналите ангели. Твърди се, че те стоят там и до ден днешен в очакване на Съдния ден и края на своето наказание.

Произход на легендата

Според учените и теолозите изучаващи произхода на ангелите и развитието на легендата, в основата си тя се базира на мотива за любовта между синовете на Елохим и човешките щерки (Битие 6:1-4) и този за падналите ангели обучавали на магьосничество (Книга на Енох 6-8). Еврейската апокрифна традиция говори за падението на ангелите Шемхазаи (Семиаза) и Узза и Аза'ел разкрили непроизносимото Име на Бог на красавицата На'ама избягала от похотта им и превърната от Бог в планетата Венера.

Ислямските езиковеди приемат, че Харут и Марут не са с арабски произход, а изобразяват авестийските Хаурватат (Кордад) и Амертат (Амурдад) - две от божествата Амеша Спента, които са пазители на водите и растенията. Съответно Зухра от историята, превърнала се във Венера е не друга, а Анахид или Бидокт. Агатангелос описва, че арменците са комбинирали двете имена във формата Хаураут-Маураут или название на цвете от семейство зюмбюлови, използвано в църковните обреди за Възнесение Господне. В славянската версия на Книгата на Енох ангелите Ариух и Мариух (Париурх) са описани като пазители на Земята.

Демонизирането на иранските Амеша Спента в чужда среда не е изненадващо. Самият Коран свидетелства за подобен случай, където ифрит (демон) е трансформация от авестийския гений Африти, познат с прозвището дахман "благочестив".

Ислямо-персийската версия на мита разказва същата история, но с по-различен завършек. След прегрешенията си Харут и Марут биват затворени в дълбок кладенец в планината Дамаванд, окачени с главите надолу с провесени от жажда езици, докато разстоянието между тях и водата е тънко колкото острието на меч. Те ще останат затворени там до края на света, а онзи който желае да научи тайните на магията може да го стори, като отиде в кладенеца. Наказанието на Харут и Марут в иранския вариант на историята е доукрасяване произтичащо от класическата античност. То напомня за мита за Тантал, една от четирите легендарни фигури осъдени на мъчения заради провинения. Разкрил тайната на боговете пред хората, той бил принуден да стои до шия във вода без да може да утоли жаждата си, като всеки път щом понечил да пие водата се отдръпвала.

Мъчението на Харут и Марут придобива широкo и трайно значение в мюсюлманския свят. Персийските речници определят техните имена като известни магьосници или като синоними на магьосничество. Днес Харут и Марут заемат своята позиция и роля в арабската магия рухания, като имената им се срещат в отделни талисмани и заклинания. Те са обект и на множество спекулации свързани с предполагаеми магически книги, чието авторство е приписвано на падналите ангели. 

Източници:
http://en.wikipedia.org/wiki/Harut_and_Marut
http://en.wikipedia.org/wiki/Amesha_Spenta
http://www.iranicaonline.org/articles/harut-and-marut
Owadally, M.Y. Harut & Marut: the Fallen Angels of Babil, A.S. Noordeen, 2004
http://bg-bg.facebook.com/notes/iraq-different-faces/istoriata-na-harut-i-marut/153701707978770
Свещен Коран - превод проф. д-р. Цветан Теофанов

Изображения:

Закария ибн Мухаммад Казуини, Аджаиб ал-макхлукат или /Чудеса на Творението/  – ръкопис /арабски и османски препис/, 1717 г.
http://www.persiandna.com/angels.htm