21 април 2012 г.

Джиновете


Древните народи от Близкия Изток са вярвали, че дълго преди човека е съществувала раса сътворена от бездимен огън. Преди четиринадесет столетия Коранът споменава за нея, там където описва наличието на два изгрева и два залеза.
14. Сътвори Той човека от звънка глина като грънчарско изделие.
15. И сътвори Той джиновете от пламъка на огъня.
16. Та кои блага на вашия Господ взимате за лъжа?
17. Господа на двата изгрева и Господа на двата залеза.
                                                                                              Сура Ар-Рахман

Съществуването на две земи се повтаря няколко пъти в Корана - една обитавана от потомците на Адам и Ева и втора от децата на Джан. Арабските текстове разказват множество истории свързани с пренасянето на магьосници на огромни разстояния само за миг, постигането на невидимост, появата на несметни богатства и осъществяването на смайващи чудеса. За много от тези приказни легенди са отговорни джиновете, които са едни от основните персонажи във фолклора на народите, изповядващи ислям. На тези създания са давани различни имена от различните култури и религии, но това не променя природата им или фактът, че голяма част от магията се основава на взаимодействието с тях и осигуряването на помощта им.

Не е известно много за точния произход на джиновете. Древните предания говорят за същества от първичен огън, обитаващи земята съвместно с човека. Те населяват света със своите потомства, живеят в общности и племена, имат управници и крале, създават семейства, раждат се и умират, макар и с много по-дълъг живот от човешкия.  Джиновете са съзнателни създания със свободна воля и с ясно изградена морална позиция за добро и зло, а някои споделят нашите духовни възгледи и религии. Онези от тях, които можем да определим като зли са считани за отстъпници в своята общност и са класифицирани от нас като демони. Някои от могъщите им племена, които са последователи на Иблис са врагове на човечеството и са във война с него. Тяхното основно отношение към нас е отчужденост и надменност. Джиновете са невидима за хората, освен ако те сами не пожелаят да бъдат видени. Приема се, че държат да останат скрити за да не бъдат наранени. Знае се, че се сношават и женят за хора, а не липсват и описани случаи на отвличани девойки и младежи в които те се влюбят.

Думата джин е тяхното арабско название, което в буквален превод означава "скрит". В различните краища на света са наричани с много други имена - феи, елфи, пери, деви, ракшаха. Те са това, което модерните окултисти описват като елементали, но не в смисъла на изградени от дадена стихия, а по-скоро на местообитанието им в природата. Онези които населяват пустини, планини и скали са наричани земни. Най-старите сред джиновете живеят в пещери под океаните, а други са летящи или населяващи въздушните пространства. Много от тях имат изявена огнена природа и предпочитат да пребивават близо до среди с източници на огън.

Изображение: deviantart.com
Сред заседналите народи в Сирия и Палестина се приема, че обитанието на джиновете е земята или подземният свят. Поради това те често са наричани с аналогични названия, като например ахл ал-ард "земните хора". Това е обусловено и от вярата, че те могат да се срещнат на места където се осъществява връзка с подземния свят - извори, кладенци и водоеми свързани с подземни води. Горещите извори са още по-мистични и именно на духовете които ги обитават се приписва способността да затоплят водите им и да им придават лечебни свойства. Други входове към подземния свят и смятани за основно обитание на джиновете са пещерите, скалните процепи и земни дупки. Дори дърветата, чиито корени навлизат в земята са считани за техни домове. Те живеят и сред хората, в градовете, в гробища, кръстопътища, а също и в жилищата ни, като за разлика от нас, могат да ни наблюдават постоянно.

В близкоизточния фолклор съществуват определени места, за които се вярва, че са свърталища на джинове, главно стари изоставени къщи, руини и пусти местности, смятани за опасани и отбягвани за преминаване. В класическите истории и най-вече в приказките от 1001 нощ се разказва, че те обитават покрития с рози град  Шадукиам. А според друга история те заселяват Медния град, за който някои арабски историци твърдят, че се намира в пустините на Северна Африка.
Според основнaта ислямска космология джиновете идват от Изумрудената планина Каф (Джабал ал-Каф), позната и в персийските и индийски вярвания. За нея великият философ Ибн-Араби казва:

"Това е огромна планина, с която Всевишният е заобиколил цялата земя, а самата тя е обвита от велика змия, захапала опашката си."

Вярва се, че Планината Каф се намира в паралелен на нас свят, от който ни разделя невидимо покривало през което не можем да надникнем, но джиновете могат.

                   19. Пусна Той двете морета да се срещнат,
                  20. но между тях има преграда, която не престъпват.
                                                                       Сура Ар-Рахман
Дори да не сме способни да ги видим, защото по правило те са невидими, със сигурност можем да усетим когато някои от тях е близо до нас поради тяхното силно излъчване, описвано и като електрическо присъствие. Не е задължително те да бъдат призовавани за да се появят, могат да го сторят по собствена воля, ако решат, че даден човек представлява интерес за тях.

Изображение:
Artemis Kolakis
Съществуват множество разкази и легенди, описващи външността на джиновете, варираща от джуджета до великани, циклопи и човекоподобни създания. Според духовната им йерархия, онези които са небесни или възвишени имат полупрозрачни и блестящи тела. Низшите или подземните имат тела наподобяващи сенки. Средновековните арабски философи ги определят като създадени предимно от ефирна материя, порести или полуматериални, но способни да влияят на физически обекти и да се материализират по тяхно желание. Джиновете се разкриват пред хората в различни форми и образи, в повечето случаи като сенки или тъмни хуманоиди, но най-вече в животински облик, като кучета, котки, змии и скорпиони. Съществуват и такива, за чиято форма се смята, че те не приемат. Това например е вълкът, приеман за техен смъртен враг, а части от животното са използвани като предпазно средство срещу тях.

Сред народите и бедуинските племена в Южна Арабия все още са извършвани жертвоприношения към джиновете, заемащи особена роля в техните обичаи. Най-вече в случаите при построяването на нов дом, изкопаването на кладенец или обработването на земи се заколват домашни птици, овце и кози с цел омилостивяване и спечелване на благоразположението на духовете. Ако пък човек търси подслон в пещери или се къпе в техните води, търсейки лек също трябва да ги почете с жертва, затова че ги обезпокоява и навлиза на територията им.
Важно е да се спомене, че тези същества не са създадени за да бъдат слуги на хората, както се интерпретира в приказните мотиви и съвременната популярна култура. Много от онези опитали се да ги контролират насилствено завършват с трагичен край. Те следват Божественото и в древното познание единственият им господар е Кралицата на Небесата, Земята и Подземния свят.

Природата на джиновете е непредвидима и ако те бъдат наранени или предизвикани по някакъв начин от човек го наказват жестоко, което ги прави и особено опасни. Те могат да обладаят тялото му, да му причиняват силни болки и сериозни заболявания, като слепота, импотентност или парализа. Домашните животните също могат да са обект на  техните атаки, предизвикващи загуба на мляко и безплодие. Вярвало се е, че поразяват и посевите чрез силните ветрове и вихрушки които причиняват.

Поради големите магически способности и познание на джиновете, те винаги са били  обект на почитание и интерес за много хора и онези опитващи се да влезнат в контакт с тях. Голяма част от арабските магическите текстовете, датиращи от 9-ти век сл. н.е. насам са посветени на осъществяването на връзка с тези същества. Те могат да бъдат призовавани за да ни помагат или асистират в дадена задача при определени условия. Контактите с тях могат да бъдат както и ползотворни така и силно опасни или вредоносни за човека, но това зависи и от природата на самия джин. Една от най-грижливо пазените тайни на арабските магьосници са имената на джиновете с които работят, но за някои от тях все пак е оставяна информация.


Източници:

Henninger, J. Belief in Spirits among the pre-Islamic Arabs, Ashgate Publishing, 2004
El-Zein, A, The Evolution of the Concept of the “Jinn” from Pre-Islam to Islam. UMI, 2001
Zwemer, S.M. Influence of Animism on Islam: An Account of Popular Superstitions. London, 1920
Lebling, R. Legends of the Fire Spirits: Jinn and Genies from Arabia to Zanzibar. Counterpoin, 2011

Harrison, F. Secrets of Ancient Magic - Path of the Goddess. Ishtar Publishing, 2004
Rosemary, E.G.& Imbrogno, P.J. The Vengeful Djinn: Unveiling the Hidden Agenda of Genies. Llewellyn, 2011
Свещен Коран - превод проф. д-р. Цветан Теофанов
http://en.wikipedia.org/wiki/Jinn
http://sambali.blogspot.com/2008/05/mount-qaf.html



 

Няма коментари:

Публикуване на коментар