Да се доведе любим

   Взимат се четиридесет зърна бакла и след полунощ върху десет от тях се изписва думата: Фараун, върху десет Хамам, върху десет Карун и на последните десет следният талисман:

   Зърната се изгарят едно по едно в силен огън, като на всяко се нарича името на любимия.

Пръстен-талисман за любов

     Вземи камък лапис лазули и гравирай върху него изображение на жена, държаща ябълка в ръката си, така както е показно, а от вътрешната страна на камъка гравирай следните букви:

     И извърши всичко това в ден петък, в час на Венера, когато Луната се намира в съзвездие Везни. И монтирай камъка върху железен пръстен и го носи със себе си. Така жените ще са привлечени от теб като желязо от магнит и ще те обичат и не ще намерят покой докато не бъдат с теб.

Източник: Сихир Алануар - манускрипт

Жезълът на Мойсей

Известно е, че еврейското влияние е оказало голяма роля върху формирането на ислямските идеи много преди тяхното зараждане. Връзката между исляма и юдаизма се характеризира в близък контакт в различни сфери, сред които магията и традиционните вярвания заемат значително място. Настоящата статия показва определени еврейски елементи заети в арабската магия, проследявайки пътя на популярен библейски мотив до пълната му интеграция в исляма.

Темата за жезъла на Мойсей не може да бъде разгледана правилно без да се засегне проблемът с библейските божествените имена, които са често споменавани в арабските магически текстове и на които са приписвани множество мистични свойства.

Жезълът на Мойсей заема важна роля в библейските писания. Бог го превръща в змия за да демонстрира небесната мисия на Мойсей, а чрез него Пророкът довежда десетте напасти над Египет. Най-знаменателният момент е разделянето на Червено море с негова помощ и удрянето по скалата в пустинята от която бликва извор.

Пост-библейската еврейска литература разширява кръга на легендите около мойсеевия жезъл, които служат като основа за развитието на мотива в арабската традиция. Коранът описва същото както Библията, а по-късната арабска литература предоставя още по-широк набор от легенди.

Бронзова връхна част
на керекейон от
6 - 5 век пр.н.е.

Арабските автори свързват произхода на жезъла с райското дърво смирна, което Адам донесъл със себе си след прогонването си от Еден, или че самият Мойсей го е отрязал от дървото аусадж, което най-вероятно е идентично с горящият къпинов храст. Колкото до формата му, според описанията жезълът наподобявал двузъбец с две разклонения, а под тях извивка и когато се превърнал в змия двата клона формирали устата й с раздвоен език, а извивката тялото. Очевидно началото на тази идея е взаимствано от действителната форма на змията с която се идентифицира жезълът. Би могло да се направи паралел и с жезъла на Хермес керекейон, който се явява като двузъбец символизиращ животински рогове.

Семитската и класическа традиция сходно отбелязват твърдението, че от едната част на жезъла течало мляко, а от другата мед, а според описанията Обетованата земя изобилствала от тях. Арабите високо ценят тези важни храни дори и днес, вярвайки че млякото притежава барака (живителна сила, благословия), а с мед бедуините хранят отбитите деца.

Според арабска легенда жезълът на Мойсей е бил с дължина десет лакътя или точната височина на своя притежател. Опитът да му се даде конкретно наименование може да бъде съотнесен с арабски произход,  където според различните мнения той е наричан маса (прът), наф'а (ползотворност), гхийатх (помощ) или уллаик (съотнасяне с горящия храст). Различните приложения на жезъла са изброени от историка Атх-Тха'лаби. Двете му разклонения довеждали светлината и мрака в пустинята, с негова помощ можело да се извлече вода от извор, когато Мойсей го забиел в земята тя дарявала храна, плодове и бадеми, ако пък враг се приближавал тогава две змии излизали от разклоненията му за предупреждение. Чрез него Пророкът разделял реки, пренасял се където пожелаел и побеждавал враговете си.

Мотивът разглеждан в еврейската Хагада като най-важна характеристика на мойсеевия жезъл и който заема важна роля в арабските магически текстове се появява едва в по-късните описания. А това е, че той носи надпис с името Тетраграмматон, инициали на десетте египетски напасти, имената на тримата библейски патриарси , шестте родословия и дванадесетте племена.

Арабският мистик Ал-Буни представя описание на жезъла в магическия си труд Манба Усул ал-Хикма /Източник на основите на мъдростта/. Авторът детайлно изброява магическите приложения, които могат да бъдат осъществени с негова помощ:

"Знай, че повечето от нашите учители не са обяснявали имената върху жезъла на Мойсей (да бъде дарен с мир!), защото те са толкова удивителни и величествени. Дори някой да ги обясни, той би могъл да го стори единствено ако даде обет да ги опазва от невежите и да ги разкрива само на посветените. Странни неща са били постигани с негова помощ. Тези велики имена са: Фаиукх, Фадикх, Фаиум, Кадир, Шалиукх, Шаликх, Далум, Салих, Нур, Садик, Аршакх, Сатукх, Йадхик, Шамикх, Азим, Рахма, Надир, Нукх, Калуш, Ах, Лаиух, Шах, Шалуш, Захдадж, Шарахаиа, Шаруш, Шуш, Ал, Алий, Кауи, Нади и Кабир.

            Те са изписани на староеврейски и изображение на жезъла с имената изглежда така, както може да се види на следната илюстрация:

Тези имена притежават странни (необикновени) характеристики. Ако някой ги изпише по време на екзалтация на Слънцето или Юпитер върху пергамент с вода на Пророците, вода от босилек, вода от кориандър, вода от върба, розова вода и шафран, докато се кади със сладко благовоние, след което се навие и постави в издълбана сърцевина на дървен прът и отворът се запечата с восък взет от свещи горели при бракосъчетание, така ако той се намира на страшно място и крадци, разбойници или хищни зверове се появят пред него и ако той удари с този прът три пъти по земята и каже: "О, Боже мой, моляте чрез благословията на тези велики имена, които са били върху жезъла на Муса ибн Амран (да бъде дарен с мир!) и чрез който удар морето се е разделило на две и всяка страна е била колкото голяма планина, опази ме от това и това.” и после изрече: „Спри ги!" те ще се подчинят чрез божията воля.

Ако имената бъдат изписани върху парче от дрехата на желаната особа, което бъде запалено като фитил в маслена лапма с тинктура от живак и роза, тогава този човек ще дойде на мига.

Ако имената бъдат изписани върху пергамент и след това разтворени в дъждовна вода, с която се напръскат стените на дома на тиран, той ще си отиде бързо.

Ако имената бъдат изписани върху парче от червена глина с името на своя кредитор (лихвар) и бъдат заровени в огнище на баня или пещ, тогава неприятелят ще бъде обхванат от силна треска, която не ще го остави докато парчето не се извади обратно и се постави в студена вода, след което имената се изпишат повторно и се разтворят в чиста вода, от която му се даде да пие и да се измие.

Ако имената бъдат изписани върху парче от робата на жена която не се подчинява на съпруга си  и бъде хвърлено в силен огън със смола сандарак и бделиум, тогава тя ще стане скромна и послушна и никога не ще възрази повече.

Ако имената бъдат изписани върху пергамент, който бъде поставен в надута козя кожа, която се върже и се постави на място където е било откраднато нещо, стомахът на крадеца ще се издуе и той не ще се възстанови, докато не върне откраднатото.

Ако имената бъдат изписани и закачени върху омагьосан човек, тогава магията ще се развали, а ако някой е обладан демонът ще напусне тялото, ако пък е болен, болестта ще се излекува.”

В своя знаменит труд Шамс Ал-Маариф Ал-Кубра /Слънцето на великото познание/ Ал-Буни обяснява, че след много увещавания и период на постене от 40 дена той получил от своя учител свитък съдържащ имената на мойсеевия жезъл. Той узнал, че те били изписани на одеждите на Йосиф, мечът на Данаил, съпътстващи Абрахам в огъня, а Исус ги предал на своите ученици. Употребата и свойствата им наподобяват тези описани в Манба Усул ал-Хикма, както и диаграмата на жезъла, но текстът вместо еврейски е заменен с арабски букви.

Освен останалите им приложения, авторът споменава, че чрез тяхна помощ човек е способен дори да върви по вода или да лети и че сред имената се намира формата Йах, Йах, Йах.

От друга версия на труда става ясно, че известният учен Ал-Кхуаризми се опитвал да открие седем години безуспешно Най-Великото име на Бог, докато не срещнал сляп китайски маг, който му разкрил, че великото Божествено име е съставено от дванадесет букви и е изписано върху жезъла на Мойсей. Учителят показал кръга на името, изписан с химяритски символи. Освен различните му приложения магът също разкрил, че Великото Име било Аллах, Аллах, Аллах /арабизирана форма на Йах, Йах, Йах/. Според друга версия имената в многосъставна комбинация са Ехеие, Ашер, Ехеие, Адонай, Сабаот, Ел, Шадай, които се появяват и в средата на кръга.

На базата на гореспоменатото може да стане ясно, че магията на мойсеевия жезъл не се приписва на човека, неговия притежател, жестовете извършвани с него или дори формата му или материалът от който е направен, а от думите изписани върху него.

Имената описани от Ал-Буни могат да бъдат разделени на такива с арабски и еврейски произход и такива които са напълно неясни. Една от основните характеристикаи на магията с употребата на имена, които изглеждат напълно неразбираеми, но често алитерационни, е че като такива произвеждат желания ефект чрез звучението си.

Не е известен пример в еврейската магия, който представя в действителност илюстрация на жезълът на Мойсей с имената изписани върху него. Въпреки това произходът на идеята, която се заражда в арабската магическа традиция може да бъде евентуално свързан с еврейска група от амулети от гръко-римския период оподобяващи голия Хермес държащ змия в лявата си ръка. И двете фигури покрити с гръцки букви и думата Йао лесно може да бъде разчетена върху змията, докато самият Хермес носи надписът Йао Сабаотх и в даден момент змията бива заменена с жезъл.

Източници:

A. Fodor, “The Rod of Moses in Arabic Magic,” in Magic and Divination in Early Islam, ed. Emilie Savage-Smith, (Aldershot UK: Ashgate Variorum, 2004)

Ал-Буни, А. Манба Усул ал-Хикма, Ливан, 2000

Ал-Буни, А. Шамс ал-Маариф ал-Кубра – манускрипт 16 в.

Призоваване на Краля на ифритите от племето Дамархашин

Ритуалът се провежда в продължение на три последователни нощи, като се започва от четвъртък вечер. Отива се на безлюдно и спокойно място, по възможност сред природата, без странични шумове и светлини. Диаграмата се чертае върху земята с клон от нарово дърво, с достатъчна големина за да се застане в нея. След като е готова се сяда в центъра на шестолъчната звезда с лице на изток. С ясен глас се казва заклинанието 12181 пъти:

"Хафартурим, Хамашматиша, Шалумимакхун, Шамишаштатрун, Хаитуайа, Шалимусат, А'айаскхатуф, Таишашакмуш, Хатушиля, Шатакифсака, Лум, Каикахрун, Мии Атликха, Каибалят, Дамархашин, Афирутим, Табтана, Та'айа, Шакхшамаш, Тасуин."

По време на произнасянето около вас могат да се появят образи на множество ифрити и джинове. Не бива да се плашите от тях и не трябва да прекъсвате ритуала. На третата нощ, ако всичко е извършено правилно ифритите ще освободят пътя за пристигането на техния Крал. Той ще ви поздрави, на което трябва да отвърнете с поздрава: "Алейку уасалям уа рахмату лляхи уа баракатух" (в превод: "Мир на теб и милостта и благословията на Всевишиния да е над теб!") След което може да се разговаря свободно с управника, като се подхожда с голям респект и внимание. От него може да се поиска да ви назначи кхадам (джин служител), който да ви помага в земните дела при определени условия. Независимо дали се сключи съглашение с краля, преди заминаването му  трябва да му отправите благодарности като се каже: "Джазак Аллях кхайран" (в превод: "Бог да те благослови с добрината си!").

Източник: Шейх Хептула Киллани

Хаджрул йахуд - еврейски камък

Еврейски камък

Хаджрул йахуд или еврейски камък е едно от чудесата на природата. Представлява малък фосилизиран камък с форма на маслина, съставен предимно от калциев силикат. За него се споменава още преди хиляда години, когато Ибн Сина (Авицена) пише за свойствата му в знаменития си труд "Канон на медицината".  Стрит на прах е широко използван в индийската и Юнани медицина за лечение на пикочните пътища, срещу някои кожни заболявания, като диуретик и най-вече за разграждане на отлагания в бъбреците и жлъчката.

Освен медицинското си приложение този камък се използва в традиционното лечение на мароканските духовни учители марабут и фки, които му приписват магически свойства за разваляне на магии, връщане на потентността и отваряне на късмета.

Доскоро не се е знаело почти нищо за мистичните качества на еврейския камък извън пределите на Мароко. За популяризирането му допринася френският езотерик Жоел Дуез, описвайки своето поклонението до светилището, около което се добива камъкът и посвещението си от мароканските духовници.

Ето и какво разказва главният пазител фки за камъка:

   "Свещеният камък датира от древни времена на почитано от хората място много преди появата на Мохамед. А след идването на исляма дойде и един велик марабут, един голям фки Сиди Абдуллах бен Муса. Този светец е бил почитан и уважаван от всички. Бог го обичал толкова много, че му изпратил сън в който му се явил Пророкът Моисей. Той му разкрил как да използва камъка за да лекува и фки Сиди го нарекъл еврейски в негова чест.

   Но камъните не можело да бъдат взети от никой, защото ги пазел могъщ джин наречен Джахир. Фки получил в съня си свещени думи и ритуал, чрез който да подчини джина. Оттогава всяко следващо поколение избира фки пазител на свещения камък, който е с размери 30 метра и е бил почитан от древните култове по тези земи. Веднъж в годината големият камък дава малки камъчета, излизащи от недрата на земята и които мароканските лечители използват в своите ритуали."

Твърди се, че през свещения месец Рамадан камъкът ставал златен и фки пазителите прекарвали нощите под него, където се извършвало и посвещението в неговите мистерии. Днес на това място се намира гробницата на светеца, която е станала обект на поклонение. 

Тайната за това как се използва еврейският камъкът за лечение се предава от учител на ученик. Смята се, че той има свойствата да приема в себе си негативните влияния на магии и вредоносни въздействия. Преди употреба трябва да се носи постоянно от човека за едно денонощие близо до тялото. След което се поставя в съд с жарава заедно с тамян. Засегнатият трябва да застане прав над купата, така че димът от пушека да го обвие и да стои така, докато камъкът не се спука, което е знак за успех и с това негативното влияние се е разрушило.

Друг от начините за разваляне изисква медна пластина с гравиран върху нея печат на Сюлейман бин Дауд (Соломон). За тази цел лечителите фки използват марокански монети, с изображение на шестолъчната звезда. В съд с жарава се поставя камъкът, заедно с монетата, тамян, сяра на прах и косми от котка, а засегнатият трябва да се окади по същия начин до пропукването на камъка.

Източници:

Duez. J. La Baraka Ou La Chance Insolente Du Désert. Lion D'or. 1990
снимка на монетите: http://star-of-david.blogspot.com/2007/09/pre-colonialist-moroccan-coins.html

За връзване с огледало

   Ако момък иска да омагьоса девойка, трябва да намери парче от счупено огледало в което момичето се е оглеждало. Вурху парче хартия се изписва „Аллах” и в него се загъва парчето от огледалото като се казва три пъти сура Ихлас и два пъти сура Фатиха и се духва над хартията. Накрая се се казва седем пъти следното:

„Къзъ баалядам,
 Хак йардъмджъм.”

   Пакетчето се завива в найлон или непромокаема материя и се зашива в жълто парче плат, като на всеки бод се изрича:

„Бен баалядам
Хак чузмийе.”

   Тази муска момъкът тайно трябва да закопае под прага на дома на девойката за да я върже с цел да не може да е с друг мъж. 

(Бел. прев.) - допълнително уточнение към магията. Предназначена е за да се върже девойка от момък, който иска да я направи неспособна да е с друг мъж. Това се прави когато момичето ще се омъжва за друг и не отговаря на чувствата на извършителя.

Тамян

        

Тамян

           За историята на тамяна и неговата употреба можете да прочетете една добра статия на следния линк: http://occultroom.blogspot.com/2011/07/blog-post_23.html

Тук ще обърна внимание върху приложението му в арабската традиция и неговите разновидности. В Близкия Изток тамянът спокойно може да бъде наречен цар на благовонията. Известен е под различни названия като лубан дакар, кундур, шахри, башатидж, бастадж, а основният му добив идва от Оман, Йемен, Сомалия и Индия. Тамянът е неизменна част от почти всички благовония използвани в арабските магически и духовни практики. Той е основно благовоние на Слънцето и се използва в планетарната магия.  Наричан е също и бухур алхаир или "добро благовоние", тоест такова, което се употребява за позитивни цели. Широко използван е самостоятелно или като съставна част на смесите за прекадяване срещу зли сили, за пречистване и предпазване и най-вече при призоваващи ритуали. Твърди се, че прониква в небесните селения и улеснява контакта с висшите сили. Съществува и така нареченият лубан рухани (в буквален превод "духовен тамян"), смола близка по вид или от рода на тамяна, на която се приписват силни магически свойства за откриване на заровени съкровища, лечение на заболявания и магии, а цената за грам от нея достига хиляда долара.

За лечебните свойства на тамяна ислямските учени казват:

   Ибн Сина (Авицена): предотвратява разпространяването на бактерии и инфекции, подпомага и засилва ума, облекчава възпалени очи, предотвратява повръщане, помага при стомашни проблеми.

    Джураидж: спира кръвотечения от тялото, помага при очни заболявания.

    Ибн Ал-Байтар: лек за душата и сърцето, помага при меланхолия и душевни проблеми, срещу умствени заболявания и за подобряване на паметта.

    Ал-Фариси: подобрява храносмилането и прогонва ветрища от тялото.

Съществуват няколко растителни вида на дървото Boswellia даващи тамян и всеки сорт има различно качество. Най-висококачественият е този идващ от региона Дофар в Оман, известен под названието хугари или худжари. За сравнение, този който продават в църквите или евтините разфасовки по западните билкови и езотерични магазини няма почти нищо общо с висококачествения тамян и аромата му отделян при запалване.

Прилагам няколко нагледни снимки на различни видове тамян, които съм купувал у нас и от чужбина.

Това не е тамян, но у нас масово се продава в църквите вместо такъв. Представлява пресована благовонна смес внасяна от Гърция.

Нискокачествен тамян с примеси от други смоли.

 Църковен тамян с ниско качество, наричан и йерусалимски. Използва се предимно в католическите държави.

Тамян внасян от Сирия със сравнително задоволително качество.

 Средно качество тамян (Boswellia carteri). Продаван масово в езотеричните магазини и често предлаган за висококачествен.

Висококачествен тамян от Оман (Boswellia sacra) - ядивен и със силен аромат. 

Най-добро качество хугари - ароматът е чист и наситен, без странична миризма на изгоряло.

Синьо око

Синьото око или така нареченият „назар бонджук” е един от най-популярните предпазни амулети разпространен в Турция, Сирия, Египет, Армения, Иран, Афганистан, Гърция, Кипър и Азербайджан. Употребата му е свързана с прогонването на зли сили и предпазването от уроки. В древните поверия се смята, че хората със сини очи или притежаващите лош поглед могат да урочасват силно, съответно носенето на амулет с форма на око отблъсква вредоносната сила, като се "взира" директно към зложелателя. Според едно от поверията се приема, че ако окото се пропука или счупи то е приело в себе си злото и трябва да се подмени с ново. Има различни схващания за произхода на назар, някои го свързват с всевиждащото око на Хорус, а други го наричат  "Окото на Пророка" или "Окото на Аллах". 

Улична сергия с
очи сувенири

Традицията с носенето му освен с вярванията и суеверията е свързана и с широкото му разпространение като сувенир за туристите, а то се е превърнало и в един от съвременните символи на Турция. Няма специални изисквания за направата на амулета, но е прието, че трябва да е ръчна изработка, направен от стъкло и носен на видно място, пришивано към дрехите на новородените, като бижу за лично носене, или украшение за окачане в къщите, магазините и дори в колите. Днес все още могат да се намерят стари майстори стъклари в Измир изработващи тези сини мъниста, занаятът на които е останал почти непроменен в продължение на хилядолетия. 

Източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Nazar_(amulet)
http://www.nazarboncugu.com/Evil_Eye_History.htm
снимка: Paine, S. Amulets: Sacred Charms of Power and Protection Inner Traditions, 2004

Да се доведе любим

   За да се доведе напуснал човек или любим обратно при вас талисманът се изписва върху медна пластина с писец от босилек с мастило от шафран и розова вода. Това се извършва в деня на Венера в първи час. Пластината се хвърля в силен огън и така сърцето на човека ще "пламти" по вас и ще пожелае да се върне.