Седефче - билката, която се пази повече и от дете

Седефчето (Ruta graveolens), наричано още седеф, седефил или седефат е една от най-добре познатите билки в народната медицина и магическа традиция на Босна и Херцеговина. Нейната употреба е многостранна, като основно се използва за пречистване на домашното пространство и човешкото тяло от негативни сили. Седефчето е растение с произход от Средиземноморието, като вирее на места със сух климат. Поради специфичната си миризма билката се използва в Босна и като средство за прогонване на насекоми и по традиция, поне един стрък от нея се държи в гардероба при дрехите. Седефчето е било познато с апотропейните си качества сред илирите, гърците и римляните, като се е използвало за прогонване на зли сили и лечение на различни здравословни проблеми. Остатъците от тези антични вярвания са запазени в народната медицина, където например се твърди, че билката успешно лекува всички сърдечни заболявания. Дори самият Шекспир назовава седефчето с необичайното име "божа милост" поради ритуалната практика с накисването на стрък от него във вода и пръскането й върху обладани от зли духове хора. При някои средиземноморски култури растението е обилно използвана в готварството, заради богатото си съдържание на витамин Ц. В Босна седефчето се добавя в ракията, като по този начин тя подобрява храносмилането.

Билка против болести и злини

Освен многобройните й приложения за лечебни цели, билката заема забележително място в народните вярвания и като средство за борба със злите сили, най-вече заради своята миризма, както и от необичайния вид на листата й, наподобяващи разперена човешка длан. Това е било достатъчна причина да придобие слава на растение, което предпазва от зло. По традиция в Босна седефчето или седефил се култивира в домовете, близо до входната врата заради поверието, че по този начин ще предпазва дома и обитателите му от уроки, магии и зловредни духове. На малките деца пък се поставяли листа от билката под възглавницата, за да бъдат защитени от лоши очи. Дори днес, преди идването на есента старите жени събират сухите плодчета на седефчето, като ги нанизват на връв и изработват от тях т.нар. "теспих" или броеница, съставена от 33 зърна, която се закача на стената в дома. По този начин се вярва, че тя ще привлича щастието в него.

В Босненския фолклор седефчето е посветено на добрите самодиви (вили). Според народните вярвания самодивите се наслаждават да спят върху листата на тази билка, заради нейния специфичен мирис. Това вярване е подкрепяно и от ритуалите изпълнявани от младите моми, при които се бае с китка от седефче. При един такъв от тях, девойка, която желае да бъде забелязвана навсякъде и да привлича вниманието на ергените, се изисква да измие тялото си, за да бъде чиста и да вземе стрък седефче и съд с хладка вода. С гола снага и разпусната коса тя трябва да отпие от водата и докато я задържа в уста трябва да изрече девет пъти сура Ихлас, след което да изплюе водата обратно в съда и да потопи седефчето в нея, като през това време изрича следното баене:

"На листо седефила заспала вила,
  от нея към мен се е пръснало
  злато, сребро и коприна.
  Злато ме позлатило,
  сребро очистило,
  коприна ме обвила, а вила благословила
  да бъда здрава и снажна,
  сред всяка на света най-свидна и хубава да бъда.
  веледалин амин, от Бога амин!"*

Накрая след като е изрекла три пъти думите, девойката духва над водата и облива тялото си с нея, от главата до стъпалата, като оставя водата да се изтече свободно. По този начин ритуалът е завършен, а китката останала след поливката трябва да бъде хвърлена там където човешки крак не стъпва. Народните лечителки твърдят, че чрез изпълнението на този ритуал момичето ще се очисти от уроки, завист и омраза, а късметът й ще се отвори, ако преди това е бил затворен. Ако е нещастна в любовта, тогава се смята, че "късметът й е заключен" и този ритуал трябва да бъде извършван в продължение на три последователни вторника. Така се гарантира, че ще успее бързо да срещне своята изгора.

Седефчето не помага само на девойките за привличането на любов, но и на омъжените жени, особено на онези, чиито мъже изневеряват. Съществува стар обичай в северозападната част на Босна, когато жена има неверен съпруг да изпере долните си дрехи и да ги простре да съхнат върху храст от седефче, след което да ги облече. По този начин напоени с миризмата на билката те ще направят жената отново желана и обичана в очите на съпруга й. 

Средство за кадене

Още едно необичайно приложение на седефчето е, че то може да се използва като заместител на тамяна. Народните босненски поверия гласят, че с няколко сухи листа от билката, заедно с приготвена муска може да се прекадяват засегнати от вредоносни влияния хора, особено нападнати от духове и черна магия. Поне веднъж годишно около дома се кади със сухи листа от седефче за прогонване на зли сили и уроки, които може да са влезнали в него, особено след посещение на гости. Правещите защитни хамалии (муски) обикновено загъват в тях и няколко листенца от билката за да й придадат допълнителна сила и така да осигурят на притежателя й имунитет срещи злини. Предвид качествата на това растение си струва да се спомене честото твърдение на босненските лечителки (оджакли кадън), че: "поради своята полезност, човек трябва да го пази повече и от собственото си дете".

Автор: Raif Esmerović
Превод от босненски: rain
*Баенето е записано от лечителката Fatima Dizdarević (Велика Кладуша, Босна)

Любовна магия с шипки

                Който мъж иска да изглежда желан и красив в очите на жената, която харесва трябва да откъсне от шипков храст седем шипки и да ги напръска с вода, налята от седем извора.

            Шипките след това трябва да бъдат оставени да престоят за три нощи под лунна светлина. След третия ден те се вземат и върху всяка се изрича името на жената, по веднъж сура Ал-Фатиха и се духва наляво и надясно, като се казва: "Туу Баракаллах". След това се изрича сура Юсуф, докато мъжът поглежда себе си в огледало. 

            Всяка от шипките се завива в парче навосъчен плат, като по време на увиването се изрича името на момичето и се духва над нея. След което, всяка вечер след полунощ те трябва да се заровят една по една за седем нощи около къщата на жената, така че да образуват кръг. По време на заравянето се изрича:

Сватбата на Юсуф и Зулейха
от Джами, 1595 г.
Бодлеанска библиотека

"Сен утандърма, я Рабби,
   Сен кору я Рабби,
   Аллах, Аллах, Аллах,
   Ху, Ху, Ху,
Хаи, Хаи, Хаи,
   Я Халик, я Халик, я Халик,
   Я Малик, я Малик, я Малик,
   Аузубиллях, аузубиллях, аузубиллях."

             Три дена извършителят на магията не бива да се показва на жената, а когато я срещне "уж случайно", той ще плени сърцето й и ще й се стори прекрасен, така както Юсуф в очите на Зулейха.

Любовна магия с яйце - видео

Представям Ви видеоклип, в който подробно се обяснява извършването на утвърден метод от арабската магия за предизвикването на силна любов с употребата на яйце. Тъй като няма как да направя субтитри, за да добиете обща представа за какво се говори във видеото ще разясня накратко показаните в него ритуални действия.

Първата стъпка изисква намирането на прясно кокоше яйце. След като бъде почистено, с черно или червено мастило върху него се изписва квадратът на Ал-Газали, съставен от буквената композиция Батад Захадж Уах, заедно с имената на четирите архангели и фразата: "Неговото Слово е истината и Негово е владението!", изписани на арабски.

Следващото изискване е свързано с набавянето на специфично благовоние или т.нар. марокански Такш. Като допълнение към него може да се добавят и обикновен тамян, дърво алое, амбър и мускус или други по-екзотични благовонни смеси. Благовонието се слага в запалена кадилница, а над него се държи изписаното яйце и докато се окадява на дима се изрича заклинателният текст, известен като Ал-А'ахд Ал-Кадим (Древният пакт). Посредством призоваващата формула се отправя нареждане на джиновете служители да доведат незабавно любимия, изпълнен с пламтяща любов към извършителя. Накрая яйцето се оставя в кадилницата да се нагрява от топлината.

В заключение ще добавя, че извършването на тази любовна магия може да крие рискове, особено ако се изпълнява от неподготвен и незапознат. От определена гледна точка такова деяние може да се разглежда и като неморално, предвид факта, че чрез него се цели насилствен контрол върху волята на желаната особа. Въпреки това, подобни практики са заели трайно място в магическа традиция на арабския свят, като едни от най-често прилаганите от местните духовни фигури за предизвикването на обич.

Любовна магия с тамян

 

Взимат се петдесет и едно едри зърна тамян. На двадесет от тях се изписва вашето име, а на останалите тридесет и едно името на любимия/та. След полунощ, като сте сами в дома зърната се хвърлят едно по едно в разпалена кадилница, като на всяко докато дими се изрича веднъж заклинанието:

     "Заспал е домът и спи това, което е в него и пустошта, и не е останал никой в дома, освен мен и Възвишения. О, Вие, братя мои домашни джинове, заклинам Ви да отидете оттук при (името на любимия) син на (името на майка му) и да седнете между рамената му и да се заселите в тялото и вените му и да прогоните съня му в Синд, Индия и Ирак и да закачите съня му на звънче, а звънчето на копитото на жребец с обич, любов и покорство към (вашето име) дъщеря на (името на майката). Бързо, така че да не може да мигне, нито да заспи! Грабнете съня му за да е все буден и терзаещ и разпалете в сърцето му  пламтящи въглени и искри. Очите му да блуждаят, сърцето му да бие лудо и краката му да тръпнат докато не дойде при (вашето име) дъщеря на (името на майка ви)! Да се скита и да скърби и да е опиянен.
            Казвам: "Огън, огън, който е като огъня на любовта на (името ви), нека да завладее сърцето му и умът му и душата му! Да не може да яде, нито да пие, нито да стои, нито да лежи!"

Източник: Дахрихи, Фарид Асрихи Уауахид. Хибатул маннан фи таскхир мулук ал-джанн. Мактабат Ал-Кахира

Захранване за любов със смокини

Върху седем смокини на всяка поотделно се изрича веднъж молитвата, заедно с името на любимия/та, след което му/й се дават да ги изяде.

“Йа бедух, азамет.
 Късметихи алейк.
 Билхаккъ ахмеди фешеззеху лимахаббетиху ве меведде.
Ве фи`лю ве амелю.

Йа миррике ве евкелту битарафихи гаир.”