Jinn Sorcery - съдържание

 

 

Preface - Предговор
Conjuring Jinn for Dream Revelation - Призоваване на джинове за получаване на информация в сън
Al-Mandal: Techniques of Scrying - Ал-Мандал: Техники за призоваване чрез видения
Jinn Workings and Evocation Rites - Служби с джинове и ритуали за директно призоваване
Summoning the Personal Qareen - Призоваване на личния карин
The Seven Jinn Evictions - Седемте прогонвания на джинове
Bibliography - Библиография

 

 

Мандрагора - ябълката на джиновете

"и писъци, подобни на онези на мандрагората,
които - казват - довеждали човеците до лудост..."

Шекспир

Малко са онези растения, които са натрупали около себе си такова богатство от легенди, така както мандрагората. От най-ранни времена в човешката история тя бива обект на почитание, а много от поверията свързани с нея са тайнствени и необикновени.

Мандрагората /Mandragora officinarum/е била позната още в Древен Египет, където е наричана Rmmt  и изобразявана върху гробници, монументи и артефакти от Новото царство, а също така е споменавана в египетската любовна поезия.  Легенди за мандрагората изобилстват и в Месопотамия и семитско-говорящите земи. Учените я идентифицират с асирийската дума Nam.tar(ira), буквално значеща мъжки лек на Намтар богът на смъртта. В клинописен текст с химн към Инана се описва употребата на любовна ябълка, която стимулира любов и плодовитост и за която се предполага, че е именно мандрагора. Растението се споменава дори и в Стария Завет в историята за безплодната Лия, която откупва ласките на Яков срещу намерена мандрагора и така успява да зачене [Битие 30:14-16]. В юдаизма се нарича  дудаим, буквално "любовно биле".

В античната митология мандрагората е представяна като свещена за различни божества. От римляните се е считало, че заедно с беладоната тя се намира под покровителството на най-старата от трите мойри Атропос. Свързвана е и с вълшебствата на магьосницата Кирка, поради което наричана с имената circaea, circaeon или билката на Кирка. В някои източници се описва, че мандрагората се намира под влиянието на Сатурн и е свещена билка на Хеката, но също така се асоциира и с Диана, Афродита и дори с Меркурий, поради андрогинната форма на корена й.  Ярко жълтите плодове на мандрагората са се свързвали със златните ябълки в градината на Афродита, от там е наричана и мандрагората на Афродита. Византийският лексикограф Хезихий пък назовава богинята на любовта с прозвището Мандрагоритис или господарка на мандрагората. 

Свойствата на растението са били добре познати и описани от древните медици.  Хипократ отбеляза, че малка доза от нея помага да се успокои тревожност и най-дълбоката депресия. Ако пък се изпие упойващите й способности можели да служат като анестезия. Използвала се е и като афродизиак и лек срещу стерилност. Плиний Стари описва приложението на мандрагората в медицината и способността й да приспива и успокоява. За нея Теофраст казва, че в Рим е било обичайна практика за онези които искат да вземат корена й да очертават три кръга около растението с върха на меч и след това обърнати с лице на запад да го изравят. Фармакологът Диоскурид описва употребата й в приготвянето на любовни отвари. Той споменава за две разновидности на мандрагората, мъжка, която цъфти през пролетта и женска, която съзрява през есента. Според друга популярна класификация, ако коренът на растението е разклонен вилообразно, наподобявайки човешки крайници той е женски, а ако е единствен и без раздвоение, тогава е мъжки. Именно женският е ценен най-много и считан за необикновен талисман,  привличащ щастие и богатство.

Диоскурид получава мандрагора

Арамейското име на мандрагората е йабрухим, което произлиза от поверието, че прогонва демони и зли духове. За нея арабският учен и ботаник Ибн Ал-Байтар споменава, че е способна да лекува лудост и всякакви заболявания причинени от демонични сили.

Мандрагората се среща предимно в Южна Европа, Северна Африка и Мала Азия, където е позната под множество имена, най-известните сред които са ябълка на Адам, дяволска ябълка, вещерско биле, корен-получовек и магьоснически корен.

В литературата мандрагората е обект на множество проучвания и догадки. Неизброими са отпратките към нея и магическите й качества, най-вече от Шекспир и Томас Мор, които често я споменават в произведенията си. Макиавели кръщава прочутата си сатирична пиеса „La Mandragola” на нейно име. Гьоте пък я описва в историята си „Das Erdkühlein” като талисман на щастието.

Магически приложения

Най-известното свойство, което се приписва на мандрагората е свързано с употребата й в любовната магия и като силен афродизиак. Тя е особено позната сред евреите в Палестина, където растението вирее в изобилие и намира роля в любовните дела и плодовитостта. Сред палестинските жени е бил популярен обичаят да се поставя мандрагора под ложето за осигуряването на лесно зачеване. За същата цел и мюсюлманските и юдейските жени закупували корени от растението за да го закачат в домовете си.

Едно от персийските имена на мандрагората е михр-гиах или любовен корен, за който се смята, че ако бъде изяден от любимия без негово знание той ще се изпълни със силна страст. Подобни вярвания съществуват и в Индия, където едно от названията й в буквален превод означава "даряваща деца" и се използва за да подпомага зачеване и за усилване на половата възбуда.

Румънската "мандрагора" mătrăguna
или Atropa Belladona

   Това, което изглежда като най-забележителната останка на връзката между мандрагора, любов и женитба е описано от Мирча Елиаде в поверията и магическата употреба на растението в Румъния. Матрагуна (бел. прев. - Западните автори превеждат румънската дума mătrăguna като мандрагора, но всъщност се касае за беладона /Atropa Belladona/. Въпреки това, тъй като двете растения са от едно семейство и митовете и поверията за тях са много сходни ще оставя названието "мандрагора" в описанието на магическите приложения на билката в Румъния, за които М. Елиаде споменава) може да бъде носена като талисман, слагана във вода за къпане, прибавяна към храна или питие или използвана по друг начин. Тя помага на девойките да си намират съпрузи. На леките жени съдейства като възбужда страст в мъжете, а на омъжените прави съпрузите им да ги обичат. Тя носи късмет в любовта и служи за осигуряване на плодовитост. Увеличава млякото на кравите, донася богатство и щастие. 

Събирането на мандрагора от девойките с цел любов и женитба включва изпълнението на ритуали, които се срещат в различни вариации в Румъния. За подобно начинание често се изисква помощта на магьосница или стара мъдра жена и всичко трябва да бъде проведено според строги правила. Растението трябва да бъде взето тайно, в нощ на пълнолуние и от място далеч от хората, там където не се чува глас на петел. Около мандрагората се оставят различни храни като дар и приношение, тъй като без отплата, тя няма да осигури своята помощ. Когато момичетата събират билката за да си осигурят женитба те изричат различни магически формули и наричания, като следното:

"Матрагуна, Матрагуна,
   Омъжи ме след месец.
                   Ако не този, то нека следващия.
               Но ме омъжи задължително.”

В отвора от изтръгнатото растение се оставя захар, монети и се полива с вино. В околностите на град Турда младите моми, които искат да направят любовна магия тръгват голи и с разпуснати коси в полунощ да берат листа от мандрагора, които се изсушават и стриват на прах. След това те отиват да откраднат брашно от мелница, което пресяват през обърнато сито. С праха от листата, брашното и мед те замесват тесто, с което трябва да захранят своя избраник.

В молдовския район Васлуй  мандрагората се персонифицира с обръщенията: "Добра Майка", "Велика дама", "Императрица", а момичето, което ще я събира трябва да е чисто и нямало сексуален контакт преди това.  След внимателно изкопаване на корена, то оставя в отвора царевична питка и мед с наричането:

"Аз ти давам мед, хляб и сол,
                            а ти ми дай силата на твоята Святост!"

Обратно по пътя, ако девойката трябва да прекоси поток или река, тя хвърля във водата питка, за да може реката да я отнесе вместо магическата сила на билката.

Приложенията на мандрагората не са свързани само с позитивни цели. Тя има двойнствена сила, която може да бъде използвана за раздяла и омраза или насочвана към врагове за да ги разболява и подлудява. 

Елиаде отбелязва още и че в Румъния, както и в Централна Европа се вярва, че ако някой притежава мандрагора тя ще му изпълни всяко желание, а същата има благотворно въздействие върху делата свързани с търговията, както и за привличането на процветание и охолство. Така например, онзи, който иска да привлече клиенти към своята мелница трябва да постави мандрагора под воденичен камък. Собствениците на таверни пък слагат части или влакна от корена върху или под бъчва с вино или друг алкохол, за да си осигурят множество от платежоспособни посетители.

Билката на вещиците

През Средновековието в Западна Европа популярността на мандрагората нараства дотолкова, че тя се приемала за чудотворен талисман и растение способно да излекува всичко. Англосаксонците я считали като изпитано целебнo средство срещу случаи на демонично обладаване. В европейското вещерство мандрагората е една от най-известните билки, която се използвала за изработка на кукли фамилиари, носена като защитен амулет, за привличане на любов, плодовитост и като сексуален стимулант. За нея се е смятало, че присъства в градината на всяка вещица. Тя е и сред основните съставки в рецептите за знаменития вещерски летящ мехлем. Повсеместно поверие е било, че мандрагората вирее на тъмни места, под сянката на обесник или там където са погребани престъпници. Приписвало й се и качеството да излъчва светлина през нощта, поради което е наричана дяволска свещ. Същото поверие се срещало и сред маврите от Андалусия, където се назовавала като кандилото на джиновете.

Сред други от приписваните качества на мандрагората е способността й да открива заровени съкровища, да създава пари и да осигурява богатство за притежателя си. Съществува вярването, че ако посред нощ човек остави пари до мандрагора на сутринта те ще се удвоят. Поради тази причина се е смятало, че онези които били заможни без явен източник го постигали чрез нейното съдействие. 

В някои европейски страни като  Германия коренът на мандрагората служел като дух фамилиар, който носел щастие и късмет на притежателя си. Френските рибари от областта Сентонж носели нанизи от него за да бъдат опазвани от инциденти и нещастия. В Мала Азия коренът бил използван като талисман, на който се придавали свойствата да предпазва от оръжия, да премахва заболявания и дори да прави притежателя си невидим. Съществуват и легенди, че магическият пръстенът на Соломон съдържал парче корен от мандрагора, а Александър Велики дължал победите си на такъв талисман.

Корени от мандрагора като магически талисман са били разпространени в много страни и търгувани на висока цена. Средновековните доктори шарлатани са се възползвали от суеверията и легендите за растението, като са изрязвали корените му под форма на фигурки идоли, които били считани за оракули и продавани срещу огромни суми. Най-честата практика след сдобиване с корена била накисването му във вино, след което се завивал в червена и бяла коприна. По този начин се смятало, че така придобивал способността да отговаря на въпроси за бъдещето. 

Специално отношение се придавало на грижата за корена след изваждането му. Южните славяни при изкопаване го измивали с мляко, избърсвали го внимателно и го загръщали в плат, след което го поставяли в сандъче, което се пазело стриктно. В Германия и Франция за корена се полагало изключителна грижа, като се измивал периодично с вода или червено вино, след което се завивал в коприна или кадифе и се съхранявал в тапицирана кутия. В някои случаи се изисквало да му се оставя храна и питие два пъти дневно. В Германия съществувало вярването, че ако корените от мандрагора бъдат лишени от своите измивания, те ще плачат като пеленаче докато нуждата им не бъде изпълнена. Съответно, ако за тях се полагат добри грижи те ще се отблагодарят, като донесат охолство и благополучие на домакинството и ще го защитават, но ако грижите за тях бъдат занемарени това ще се отрази в лош късмет и нещастие. 

Една германска история съхранена от 1675 г. разкрива как била възприемана вълшебната сила на мандрагората от бургмайстера на Лайпциг. Той заплатил 64 талера за подобна фигурка, изпратена до брат му, страдащ от лош късмет с писмо което гласяло:

  "Когато поставиш земното човече в дома си, нека да престои там за три дни без да се доближаваш до него, след което го постави в затоплена вода. С тази вода напръскай всички домашни животни и стъпала в къщата и всичко ще ти потръгне, ако служиш правилно на земното човече."

Поради голямото търсене на мандрагората, което продължило и до 17-18 век, вместо нея измамниците предлагали корени от други растения, най-вече от дива тиква. Австрийският антрополог Фон Лушан описва как търговци от Турция и Сирия изрязали корени толкова изкусно "почти като професия", че било почти невъзможно да се различи, че не са естествени.

Едно от най-известните поверия свързано с изваждането на корена на мандрагората е, че при опит за изравяне тя издава пронизващ вик, който може да убие всеки който го чуе. Това най-вероятно произлиза от факта, че прието вътрешно растението предизвиква страховити халюцинации, които водят до лудост, а в големи дози е смъртоносна отрова. Опасността може да се избегне, ако човек запуши ушите си, така че да избегне смъртоносния вик, а коренът бъде изкаран от земята като за него се върже куче, в някои описи то трябва да бъде черно и което ще загине вместо човека. Германският историк Х. Рахнер разисква тази практика и някои магии с мандрагора, като разкриващи асоциация с подземния свят и най-вече с Хеката и нейните кучета. Вярването, че куче трябва да бъде използвано за изтръгването на корена датира много назад във времето. Това може да се види и от изображение в ръкопис от 6 век, което илюстрира мандрагора в човешка форма предложена на Диоскурид и която е вързана за куче, изгубило живота си след като я е изкарало от земята.

Ябълката на джиновете

Арабското название на мандрагората в Египет и Алжир е туффах ал-джинн или ябълката на джиновете. В Мароко е известна като яйце на гхул (бел. прев. - зъл дух в арабската митология), а в Близкия Изток тя се нарича йабрух, което от сирийски означава любовна ябълка. Други нейни популярни имена са ябълка на лудостта и ябълка на Шайтан.

Като лечебно средство плодовете й са използвани заради обезболяващото си действие, а от сварените й в зехтин корени се приготвя лечебен мехлем срещу инфекции и ухапване от скорпион и змия. Коренът от мандрагора е разглеждан като директно свързан с подземния свят и тъмните сили, поради което намиращ употреба в различни негативни практики и вредоносни магии. 

Характерните магически свойства, които се приписват на мандрагората в арабския свят са следните:

• Ако цял корен от билката се закачи в дома, той ще бъде предпазен от всякакви зли сили и духове
• Ако корен от мандрагора се постави под възглавницата по време на сън, човек ще се предпази от атаките на вредоносни джинове
• Ако коренът се носи със себе си ще помогне за привличането на всякакви блага
• Ако в обитаван дом или място се сложи корен от растението, всички зли духове ще бъдат прогонени от него
• Ако коренът се използва като благовоние, с което се окади обладан от джин, той ще бъде прогонен от тялото на човека

За да действа коренът трябва да бъдат спазени определени правила. За целта той се изкопава по изгрев слънце, в първата неделя или понеделник от лунен месец, след което трябва да бъде съхраняван за три дни на тъмно място и оставен да престои в съд с вода за една нощ. След като изсъхне напълно вече може да бъде използван като магическо средство.

Може да се предположи, че в свят считан за обитаван от свръхестествени създания, способни да даряват блага или вреда на хората, придобиването на мандрагора не би било леко начинание. Тя въпреки всичко е магическо растение, живо създание, обладаващо мистични сили за добро и зло и способността да наранява и убива. Не е изненадващо, че от древни времена, събирането й е било обвито в тайни и съпътствано от ритуални практики, предназначени да защитават онзи, който я събира от вредата й. С неизброимите си легенди и поверия мандрагората спокойно може да бъде наречена майка на всички магически билки.

Източници:
Simoons, F. J. Plants of Life, Plants of Death, Diane Pub Co, 1998
Beals, K. Flower lore and legend, New York: Holt, 1917
Riddle, J.M. Goddesses, Elixirs, and Witches: Plants and Sexuality throughout Human History, Palgrave Macmillan, 2010
Eliade, M. De La Zalmoxis La Genghis Han, Editura Stintifica Si Enciclopedica, 1980
Müller-Ebeling, C. Witchcraft Medicine: Healing Arts, Shamanic Practices, and Forbidden Plants, Inner Traditions, 2003
Harrison, R.K. “The Mandrake And The Ancient World,” The Evangelical Quarterly 28.2 (1956): 87-92.
Шекспир, У. Ромео и Жулиета, превод Валери Петров
http://bestiary.ca/beasts/beast1098.htm
http://psychotropicon.info/mandragora-officinarum-alraune/
http://mybyzantine.wordpress.com/2010/05/16/byzantine-herbs-and-drugs-%E2%80%93-the-magical-and-dangerous-mandrake/

Карабасан - нощният посетител

"Изведнъж отворих очи и почувствах неимоверна тежест да притиска гърдите ми. Опитах се да помръдна, но безуспешно. Не можех дори да поема глътка въздух. И тогава съзрях създанието седнало над мен... никога не бях виждал нещо толкова грозно. Опитах се да изкрещя, но от устата ми не излезе нито стон. Започнах да се моля наум към Всевишния и след миг всичко изчезна."

Ако това преживяване ви звучи познато, то най-вероятно и вие сте един от многото претърпели сходно явление. Съвременната медицина го определя с термина сънна парализа - будно състояние на съзнанието или смущение на съня, което може да се дължи на умора, изживян стрес, нередовен сън или наличие на психологични и физиологични разстройства. 

Без съмнение под влияние на подобни фактори човек може да се сблъска с този  феномен. Народната традиция и вярвания обаче дават съвсем друго обяснение за неговото естество, свързвайки го с нападение от демонични създания. Тук ще обърна внимание именно на това възприемане, позовавайки се на легендите и множество разкази за необясними нощни посетители. 

Във фолклора на различните народи духовете които нападат спящите хора се наричат с различни названия. В Русия - кикимора, В Хърватия - морица, В Япония - канашибари, а в Англия - Старата вещица. В турския и близкоизточен фолклор те са определяни като вредоносни джинове, предимно познати като карабасан и кабус (кошмар), а в Египет и Мароко  наричани ал-джатхуум (нощен посетител) и боратат (който те притиска).

Най-известен е карабасан - в буквален превод черно натискане, който е зъл дух или джин, надвисващ над човек докато спи, като му причинява кошмари, хранейки се от страховете му. Счита се, че тези същества могат да бъдат и смъртоносни, а за някои умиращи насън хора се казва, че са станали жертва на гнева им. Глаголът карабасмак се използва за сънуването на кошмари които предизвикват болестни състояния, а на монголски харах/карах и думата харгах имат общ корен, който означава проклятие.

В турските народни поверия се говори за карабастъ или карабасу, което също се превежда като черно притискане и се описва като страховито изглеждащо същество, което причинява ужасни видения. С това наименование се наричат и сънища, изглеждащи като реални и се използва като фраза за това да видиш призрак. Понякога се свързва и като причина за смъртта на родилките. В азербайджанския език синоним на призрак е карабасма.

Сходни по етимология са и камос и каракура. В регионите около Харпут (Елязъг) камос  или капос се нарича злотворен дух причиняващ кошмари. Той напада онези, които спят сами, като ги наляга с цялата си тежест върху гърдите и така ги парализира и дори може да убие. Според различните предания създанието се явява като голямо чудовище или наподобява джудже, което броди нощем и винаги носи на главата си шапка. Вярва се, че ако тя му бъде открадната мигом ще се превърне в златна. Някои твърдения описват камос въплъщаващ се в черна котка, която пресушава вените на жертвите си като им изпива кръвта. Интересно е, че кабус (кошмар) и камос са близки по звучене.

Анадолската народна традиция определят кабус като джин, който няма определена форма и плаши хората в сънищата им, като им изпраща ужасни кошмари и страхове. Движи се безшумно като котка и може да отвлича спящите, а нападнатите не могат да дишат докато са под захвата му. Страхува се от дневната светлина и по изгрев слънце не може да помръдне. Според някои предположения произходът му се свързва с удушаващ дух от митологията на Моаб и Асирия.

В местните турски вярвания каракура е названието на безплътен  зъл дух, който е тих и безшумен и отнася със себе си дробовете на родилките. С него плашат и непослушните деца. В районите на Ерзурум и Ерзинджан се смята, че краде дробовете на жертвите си като им изпраща страховити кошмари и ги задушава. В Кония се говори, че това същество прилича на коза, но е леко като котка и души спящия като сяда на гърдите му. Когато обаче настъпи изгрев каракура не може да помръдне. Тогава може да се улови и да се превърне в служител на стопанина си. Смята се, че посещава легла около които има пръснати трохи, затова  яденето на хляб близо до постелята трябва да се избягва. Същата интерпретация е срещана и в областта Сивас, но там каракура се нарича с името елкишаве.

Съществуват различни поверия и начини за защита от нападенията на нощните посетители под формата на специфични молитви, амулети или предпазни действия. За осигуряването на спокойна и безопасна нощ се изрича 7 пъти Айат Ал-Курси преди лягане. Друг известен метод изисква напръскването с вода и оцет в стаите и около леглата или пък поставянето на голям железен предмет под постелята за да не може злият дух да премине. Едно интересно вярване гласи, че хората които са често потърпевши на подобни атаки е добре да държат голяма игла (губерка) под възглавницата си. Когато неканеният гост надвисне през нощта, ако нападнатият успее да събере сили и да хване иглата, като я забие в създанието, то ще скочи на земята и ще започне да го плаши, превръщйки се в различни страшни форми, но няма да може да избяга. С настъпването на утрото, то ще приеме облика на джудже и ще бъде под контрола на човека.

Източници:
Adler, S.R. Sleep Paralysis: Night-mares, Nocebos, and the Mind-Body Connection, Rutgers University Press, 2010
http://www.puls.bg/health/sleep/news_7724.html
http://beyn.org/karabasan-nedir/
http://tr.wikipedia.org/wiki/Karabasan
http://tr.wikipedia.org/wiki/Kamos
http://tr.wikipedia.org/wiki/Karakura

Легенда за Момина могила

       "От двете страни на шосето Варна - София на около 8 км след село Ветрино безмълвно се извисяват две могили. Едната, отдясно на шосето, населението на­рича „Момина могила". Според преданието в нея е било погребано момиче със златен стан. Втората, отляво на шосето, се нарича „Птичата могила". И двете моги­ли се намират в землището на с. Белоградец, Варненски окръг. Иманярите от околните села са уверени, че могилите крият несметни съкровища."

Тончева, Г. Тайните на тракийската могила. // Космос, 1973, бр.10

Момина могила в подножието на хълма Таушан тепе

     За могилите и околността около хълма Таушан тепе местното мюсюлманско население в село Белоградец разказва множество легенди и предания, свързани с открити иманета и техните пазители-джинове, явяващи се в облика на змии или хора. И макар че не подкрепям иманярството и унищожаването на културни ценности, реших да посветя тази публикация на една история за съкровище и неговия пазител, която е съхранена в архивите на общината в село Белоградец, по записки на вече починал информатор. Предавам ви я в оригинален вид.

На три-четири километра на юг от село Белоградец има една могила вероятно останала още от тракийско време. Местните турци я наричали "Казлар хьоюк" (неправилно). Правилното е да се казва "Къзлар хьоюк". До Момина могила се отива по един черен път. Този път е известен с това, че се казва ”Бригадирски път”. За тази могила съм слушал една легенда,  която се състои в следното: Преди много години един местен селянин от село Белоградец на име Д. Ш.*, есенно  време, като се връщал от кафенето нощем гледа небето, времето е хубаво, приятно, небето е ясно, пълнолуние. Луната осветява земята както слънцето през деня. Затуй решава да използва това хубаво време и пълнолунието за да засее нивата си до Момина могила. Слага чувалите с житото за семе в каруцата, впряга воловете и отива на нивата. Като стигнал в нивата си разпрегнал воловете и почнал да сее житото. Селянинът докато сеел житото откъм могилата се появил един старец с бяла брада, чалма на главата и пояс на кръста. Старецът поздравил селянина и попитал какво прави. Селянинът му отговорил, че иска да използва хубавото време за да засее нивата си. Старецът му казал: - Добре правиш, че си засяваш нивата. Виж какво ще ти кажа, напълни крината с жито и ела с мене. Ш. ага напълнил крината с жито и тръгнал подир стареца. Стигнали до могилата, появява се една врата. Влизат през вратата в могилата. От едната страна на коридора имало голям бик. Старецът казал: - Сипи житото пред бика и ела подир мене. Стигнали до друга врата. Отворили вратата и влезли в една стая. Стаята била пълна със злато. Старецът казал: - Напълни крината със златото и веднага излизай вън, докато бика изяде житото трябва да излизаш вън иначе ще останеш завинаги вътре в могилата. Така и направили. Като излезли от могилата, старецът казал на селянина: - Впрягай воловете и отивай вкъщи, не ти трябва вече да сееш. И му поръчал: - По пътя подире ти, колкото и да викат, пеят, псуват, няма да се обръщаш да ги гледаш. Селянинът го послушал. По целя път подире му викали, смеели се, псували го, той не се обръщал. Чак като стигнал до гробищата се обърнал назад и всичкото злато моментално изчезнало.

                                  Преразказал от баща си Ремзи Муса Рафи (бивш учител по турски език и литература в с. Белоградец). Баща му Муса Рафи по това време бил ходжа.

     *Името на лицето е съкратено с инициали по желание на втори информатор - негов роднина и по чиито думи случилото се става през 70-те години на миналия век.