Жезълът на Мойсей

Известно е, че еврейското влияние е оказало голяма роля върху формирането на ислямските идеи много преди тяхното зараждане. Връзката между исляма и юдаизма се характеризира в близък контакт в различни сфери, сред които магията и традиционните вярвания заемат значително място. Настоящата статия показва определени еврейски елементи заети в арабската магия, проследявайки пътя на популярен библейски мотив до пълната му интеграция в исляма.

Темата за жезъла на Мойсей не може да бъде разгледана правилно без да се засегне проблемът с библейските божествените имена, които са често споменавани в арабските магически текстове и на които са приписвани множество мистични свойства.

Жезълът на Мойсей заема важна роля в библейските писания. Бог го превръща в змия за да демонстрира небесната мисия на Мойсей, а чрез него Пророкът довежда десетте напасти над Египет. Най-знаменателният момент е разделянето на Червено море с негова помощ и удрянето по скалата в пустинята от която бликва извор.

Пост-библейската еврейска литература разширява кръга на легендите около мойсеевия жезъл, които служат като основа за развитието на мотива в арабската традиция. Коранът описва същото както Библията, а по-късната арабска литература предоставя още по-широк набор от легенди.

Бронзова връхна част
на керекейон от
6 - 5 век пр.н.е.

Арабските автори свързват произхода на жезъла с райското дърво смирна, което Адам донесъл със себе си след прогонването си от Еден, или че самият Мойсей го е отрязал от дървото аусадж, което най-вероятно е идентично с горящият къпинов храст. Колкото до формата му, според описанията жезълът наподобявал двузъбец с две разклонения, а под тях извивка и когато се превърнал в змия двата клона формирали устата й с раздвоен език, а извивката тялото. Очевидно началото на тази идея е взаимствано от действителната форма на змията с която се идентифицира жезълът. Би могло да се направи паралел и с жезъла на Хермес керекейон, който се явява като двузъбец символизиращ животински рогове.

Семитската и класическа традиция сходно отбелязват твърдението, че от едната част на жезъла течало мляко, а от другата мед, а според описанията Обетованата земя изобилствала от тях. Арабите високо ценят тези важни храни дори и днес, вярвайки че млякото притежава барака (живителна сила, благословия), а с мед бедуините хранят отбитите деца.

Според арабска легенда жезълът на Мойсей е бил с дължина десет лакътя или точната височина на своя притежател. Опитът да му се даде конкретно наименование може да бъде съотнесен с арабски произход,  където според различните мнения той е наричан маса (прът), наф'а (ползотворност), гхийатх (помощ) или уллаик (съотнасяне с горящия храст). Различните приложения на жезъла са изброени от историка Атх-Тха'лаби. Двете му разклонения довеждали светлината и мрака в пустинята, с негова помощ можело да се извлече вода от извор, когато Мойсей го забиел в земята тя дарявала храна, плодове и бадеми, ако пък враг се приближавал тогава две змии излизали от разклоненията му за предупреждение. Чрез него Пророкът разделял реки, пренасял се където пожелаел и побеждавал враговете си.

Мотивът разглеждан в еврейската Хагада като най-важна характеристика на мойсеевия жезъл и който заема важна роля в арабските магически текстове се появява едва в по-късните описания. А това е, че той носи надпис с името Тетраграмматон, инициали на десетте египетски напасти, имената на тримата библейски патриарси , шестте родословия и дванадесетте племена.

Арабският мистик Ал-Буни представя описание на жезъла в магическия си труд Манба Усул ал-Хикма /Източник на основите на мъдростта/. Авторът детайлно изброява магическите приложения, които могат да бъдат осъществени с негова помощ:

"Знай, че повечето от нашите учители не са обяснявали имената върху жезъла на Мойсей (да бъде дарен с мир!), защото те са толкова удивителни и величествени. Дори някой да ги обясни, той би могъл да го стори единствено ако даде обет да ги опазва от невежите и да ги разкрива само на посветените. Странни неща са били постигани с негова помощ. Тези велики имена са: Фаиукх, Фадикх, Фаиум, Кадир, Шалиукх, Шаликх, Далум, Салих, Нур, Садик, Аршакх, Сатукх, Йадхик, Шамикх, Азим, Рахма, Надир, Нукх, Калуш, Ах, Лаиух, Шах, Шалуш, Захдадж, Шарахаиа, Шаруш, Шуш, Ал, Алий, Кауи, Нади и Кабир.

            Те са изписани на староеврейски и изображение на жезъла с имената изглежда така, както може да се види на следната илюстрация:

Тези имена притежават странни (необикновени) характеристики. Ако някой ги изпише по време на екзалтация на Слънцето или Юпитер върху пергамент с вода на Пророците, вода от босилек, вода от кориандър, вода от върба, розова вода и шафран, докато се кади със сладко благовоние, след което се навие и постави в издълбана сърцевина на дървен прът и отворът се запечата с восък взет от свещи горели при бракосъчетание, така ако той се намира на страшно място и крадци, разбойници или хищни зверове се появят пред него и ако той удари с този прът три пъти по земята и каже: "О, Боже мой, моляте чрез благословията на тези велики имена, които са били върху жезъла на Муса ибн Амран (да бъде дарен с мир!) и чрез който удар морето се е разделило на две и всяка страна е била колкото голяма планина, опази ме от това и това.” и после изрече: „Спри ги!" те ще се подчинят чрез божията воля.

Ако имената бъдат изписани върху парче от дрехата на желаната особа, което бъде запалено като фитил в маслена лапма с тинктура от живак и роза, тогава този човек ще дойде на мига.

Ако имената бъдат изписани върху пергамент и след това разтворени в дъждовна вода, с която се напръскат стените на дома на тиран, той ще си отиде бързо.

Ако имената бъдат изписани върху парче от червена глина с името на своя кредитор (лихвар) и бъдат заровени в огнище на баня или пещ, тогава неприятелят ще бъде обхванат от силна треска, която не ще го остави докато парчето не се извади обратно и се постави в студена вода, след което имената се изпишат повторно и се разтворят в чиста вода, от която му се даде да пие и да се измие.

Ако имената бъдат изписани върху парче от робата на жена която не се подчинява на съпруга си  и бъде хвърлено в силен огън със смола сандарак и бделиум, тогава тя ще стане скромна и послушна и никога не ще възрази повече.

Ако имената бъдат изписани върху пергамент, който бъде поставен в надута козя кожа, която се върже и се постави на място където е било откраднато нещо, стомахът на крадеца ще се издуе и той не ще се възстанови, докато не върне откраднатото.

Ако имената бъдат изписани и закачени върху омагьосан човек, тогава магията ще се развали, а ако някой е обладан демонът ще напусне тялото, ако пък е болен, болестта ще се излекува.”

В своя знаменит труд Шамс Ал-Маариф Ал-Кубра /Слънцето на великото познание/ Ал-Буни обяснява, че след много увещавания и период на постене от 40 дена той получил от своя учител свитък съдържащ имената на мойсеевия жезъл. Той узнал, че те били изписани на одеждите на Йосиф, мечът на Данаил, съпътстващи Абрахам в огъня, а Исус ги предал на своите ученици. Употребата и свойствата им наподобяват тези описани в Манба Усул ал-Хикма, както и диаграмата на жезъла, но текстът вместо еврейски е заменен с арабски букви.

Освен останалите им приложения, авторът споменава, че чрез тяхна помощ човек е способен дори да върви по вода или да лети и че сред имената се намира формата Йах, Йах, Йах.

От друга версия на труда става ясно, че известният учен Ал-Кхуаризми се опитвал да открие седем години безуспешно Най-Великото име на Бог, докато не срещнал сляп китайски маг, който му разкрил, че великото Божествено име е съставено от дванадесет букви и е изписано върху жезъла на Мойсей. Учителят показал кръга на името, изписан с химяритски символи. Освен различните му приложения магът също разкрил, че Великото Име било Аллах, Аллах, Аллах /арабизирана форма на Йах, Йах, Йах/. Според друга версия имената в многосъставна комбинация са Ехеие, Ашер, Ехеие, Адонай, Сабаот, Ел, Шадай, които се появяват и в средата на кръга.

На базата на гореспоменатото може да стане ясно, че магията на мойсеевия жезъл не се приписва на човека, неговия притежател, жестовете извършвани с него или дори формата му или материалът от който е направен, а от думите изписани върху него.

Имената описани от Ал-Буни могат да бъдат разделени на такива с арабски и еврейски произход и такива които са напълно неясни. Една от основните характеристикаи на магията с употребата на имена, които изглеждат напълно неразбираеми, но често алитерационни, е че като такива произвеждат желания ефект чрез звучението си.

Не е известен пример в еврейската магия, който представя в действителност илюстрация на жезълът на Мойсей с имената изписани върху него. Въпреки това произходът на идеята, която се заражда в арабската магическа традиция може да бъде евентуално свързан с еврейска група от амулети от гръко-римския период оподобяващи голия Хермес държащ змия в лявата си ръка. И двете фигури покрити с гръцки букви и думата Йао лесно може да бъде разчетена върху змията, докато самият Хермес носи надписът Йао Сабаотх и в даден момент змията бива заменена с жезъл.

Източници:

A. Fodor, “The Rod of Moses in Arabic Magic,” in Magic and Divination in Early Islam, ed. Emilie Savage-Smith, (Aldershot UK: Ashgate Variorum, 2004)

Ал-Буни, А. Манба Усул ал-Хикма, Ливан, 2000

Ал-Буни, А. Шамс ал-Маариф ал-Кубра – манускрипт 16 в.