21 септември 2013 г.

Карабасан - нощният посетител

"Изведнъж отворих очи и почувствах неимоверна тежест да притиска гърдите ми. Опитах се да помръдна, но безуспешно. Не можех дори да поема глътка въздух. И тогава съзрях създанието седнало над мен... никога не бях виждал нещо толкова грозно. Опитах се да изкрещя, но от устата ми не излезе нито стон. Започнах да се моля наум към Всевишния и след миг всичко изчезна."
Ако това преживяване ви звучи познато, то най-вероятно и вие сте един от многото претърпели сходно явление. Съвременната медицина го определя с термина сънна парализа - будно състояние на съзнанието или смущение на съня, което може да се дължи на умора, изживян стрес, нередовен сън или наличие на психологични и физиологични разстройства. 

Без съмнение под влияние на подобни фактори човек може да се сблъска с този  феномен. Народната традиция и вярвания обаче дават съвсем друго обяснение за неговото естество, свързвайки го с нападение от демонични създания. Тук ще обърна внимание именно на това възприемане, позовавайки се на легендите и множество разкази за необясними нощни посетители. 

Във фолклора на различните народи духовете които нападат спящите хора се наричат с различни названия. В Русия - кикимора, В Хърватия - морица, В Япония - канашибари, а в Англия - Старата вещица. В турския и близкоизточен фолклор те са определяни като вредоносни джинове, предимно познати като карабасан и кабус (кошмар), а в Египет и Мароко  наричани ал-джатхуум (нощен посетител) и боратат (който те притиска).

Най-известен е карабасан - в буквален превод черно натискане, който е зъл дух или джин, надвисващ над човек докато спи, като му причинява кошмари, хранейки се от страховете му. Счита се, че тези същества могат да бъдат и смъртоносни, а за някои умиращи насън хора се казва, че са станали жертва на гнева им. Глаголът карабасмак се използва за сънуването на кошмари които предизвикват болестни състояния, а на монголски харах/карах и думата харгах имат общ корен, който означава проклятие.

В турските народни поверия се говори за карабастъ или карабасу, което също се превежда като черно притискане и се описва като страховито изглеждащо същество, което причинява ужасни видения. С това наименование се наричат и сънища, изглеждащи като реални и се използва като фраза за това да видиш призрак. Понякога се свързва и като причина за смъртта на родилките. В азербайджанския език синоним на призрак е карабасма.

Сходни по етимология са и камос и каракура. В регионите около Харпут (Елязъг) камос  или капос се нарича злотворен дух причиняващ кошмари. Той напада онези, които спят сами, като ги наляга с цялата си тежест върху гърдите и така ги парализира и дори може да убие. Според различните предания създанието се явява като голямо чудовище или наподобява джудже, което броди нощем и винаги носи на главата си шапка. Вярва се, че ако тя му бъде открадната мигом ще се превърне в златна. Някои твърдения описват камос въплъщаващ се в черна котка, която пресушава вените на жертвите си като им изпива кръвта. Интересно е, че кабус (кошмар) и камос са близки по звучене.

Анадолската народна традиция определят кабус като джин, който няма определена форма и плаши хората в сънищата им, като им изпраща ужасни кошмари и страхове. Движи се безшумно като котка и може да отвлича спящите, а нападнатите не могат да дишат докато са под захвата му. Страхува се от дневната светлина и по изгрев слънце не може да помръдне. Според някои предположения произходът му се свързва с удушаващ дух от митологията на Моаб и Асирия.

В местните турски вярвания каракура е названието на безплътен  зъл дух, който е тих и безшумен и отнася със себе си дробовете на родилките. С него плашат и непослушните деца. В районите на Ерзурум и Ерзинджан се смята, че краде дробовете на жертвите си като им изпраща страховити кошмари и ги задушава. В Кония се говори, че това същество прилича на коза, но е леко като котка и души спящия като сяда на гърдите му. Когато обаче настъпи изгрев каракура не може да помръдне. Тогава може да се улови и да се превърне в служител на стопанина си. Смята се, че посещава легла около които има пръснати трохи, затова  яденето на хляб близо до постелята трябва да се избягва. Същата интерпретация е срещана и в областта Сивас, но там каракура се нарича с името елкишаве.

Съществуват различни поверия и начини за защита от нападенията на нощните посетители под формата на специфични молитви, амулети или предпазни действия. За осигуряването на спокойна и безопасна нощ се изрича 7 пъти Айат Ал-Курси преди лягане. Друг известен метод изисква напръскването с вода и оцет в стаите и около леглата или пък поставянето на голям железен предмет под постелята за да не може злият дух да премине. Едно интересно вярване гласи, че хората които са често потърпевши на подобни атаки е добре да държат голяма игла (губерка) под възглавницата си. Когато неканеният гост надвисне през нощта, ако нападнатият успее да събере сили и да хване иглата, като я забие в създанието, то ще скочи на земята и ще започне да го плаши, превръщйки се в различни страшни форми, но няма да може да избяга. С настъпването на утрото, то ще приеме облика на джудже и ще бъде под контрола на човека.

Източници:
Adler, S.R. Sleep Paralysis: Night-mares, Nocebos, and the Mind-Body Connection, Rutgers University Press, 2010
http://www.puls.bg/health/sleep/news_7724.html
http://beyn.org/karabasan-nedir/
http://tr.wikipedia.org/wiki/Karabasan
http://tr.wikipedia.org/wiki/Kamos
http://tr.wikipedia.org/wiki/Karakura

Няма коментари:

Публикуване на коментар