20 април 2013 г.

Легенда за Момина могила

       "От двете страни на шосето Варна - София на около 8 км след село Ветрино безмълвно се извисяват две могили. Едната, отдясно на шосето, населението на­рича „Момина могила". Според преданието в нея е било погребано момиче със златен стан. Втората, отляво на шосето, се нарича „Птичата могила". И двете моги­ли се намират в землището на с. Белоградец, Варненски окръг. Иманярите от околните села са уверени, че могилите крият несметни съкровища."

Тончева, Г. Тайните на тракийската могила. // Космос, 1973, бр.10

Момина могила в подножието на хълма Таушан тепе
     За могилите и околността около хълма Таушан тепе местното мюсюлманско население в село Белоградец разказва множество легенди и предания, свързани с открити иманета и техните пазители-джинове, явяващи се в облика на змии или хора. И макар че не подкрепям иманярството и унищожаването на културни ценности, реших да посветя тази публикация на една история за съкровище и неговия пазител, която е съхранена в архивите на общината в село Белоградец, по записки на вече починал информатор. Предавам ви я в оригинален вид.


На три-четири километра на юг от село Белоградец има една могила вероятно останала още от тракийско време. Местните турци я наричали "Казлар хьоюк" (неправилно). Правилното е да се казва "Къзлар хьоюк". До Момина могила се отива по един черен път. Този път е известен с това, че се казва ”Бригадирски път”. За тази могила съм слушал една легенда,  която се състои в следното: Преди много години един местен селянин от село Белоградец на име Д. Ш.*, есенно  време, като се връщал от кафенето нощем гледа небето, времето е хубаво, приятно, небето е ясно, пълнолуние. Луната осветява земята както слънцето през деня. Затуй решава да използва това хубаво време и пълнолунието за да засее нивата си до Момина могила. Слага чувалите с житото за семе в каруцата, впряга воловете и отива на нивата. Като стигнал в нивата си разпрегнал воловете и почнал да сее житото. Селянинът докато сеел житото откъм могилата се появил един старец с бяла брада, чалма на главата и пояс на кръста. Старецът поздравил селянина и попитал какво прави. Селянинът му отговорил, че иска да използва хубавото време за да засее нивата си. Старецът му казал: - Добре правиш, че си засяваш нивата. Виж какво ще ти кажа, напълни крината с жито и ела с мене. Ш. ага напълнил крината с жито и тръгнал подир стареца. Стигнали до могилата, появява се една врата. Влизат през вратата в могилата. От едната страна на коридора имало голям бик. Старецът казал: - Сипи житото пред бика и ела подир мене. Стигнали до друга врата. Отворили вратата и влезли в една стая. Стаята била пълна със злато. Старецът казал: - Напълни крината със златото и веднага излизай вън, докато бика изяде житото трябва да излизаш вън иначе ще останеш завинаги вътре в могилата. Така и направили. Като излезли от могилата, старецът казал на селянина: - Впрягай воловете и отивай вкъщи, не ти трябва вече да сееш. И му поръчал: - По пътя подире ти, колкото и да викат, пеят, псуват, няма да се обръщаш да ги гледаш. Селянинът го послушал. По целя път подире му викали, смеели се, псували го, той не се обръщал. Чак като стигнал до гробищата се обърнал назад и всичкото злато моментално изчезнало.
                                  Преразказал от баща си Ремзи Муса Рафи (бивш учител по турски език и литература в с. Белоградец). Баща му Муса Рафи по това време бил ходжа.
     *Името на лицето е съкратено с инициали по желание на втори информатор - негов роднина и по чиито думи случилото се става през 70-те години на миналия век.

Няма коментари:

Публикуване на коментар