Обитавани извори и водни демони в Палестина

Във всички семитски страни е старо и широкоразпространено вярването, че изворите, водоемите и всички течащи води са обитавани. Рядко може да се попадне на светилище, което да не е пряко свързано с дърво, пещера или извор, идея която е разпространена и сред несемитските народи. Ако трябва да се отговори на въпроса, защо това вярване е толкова утвърдено в митологията и суеверията ще се обърне внимание върху джиновете или демоните. Поначало те живеят във вътрешността на земята, откъдето се и появяват. И до наши дни се срещат имена на демони сочещи произхода им, като ал-аруах ал-ардиа (земни духове), ал-аруах ас-суфлиа (подземни духове), ал-аруах ад-джаханнамиа (духове от преизподнята). Те идват от долния свят и поради това обикновено се срещат на места, които са в директна или непряка връзка с подземното им селение. Такива са дърветата с дълбоки корени под земята, скални цепнатини, пещери, извори и кладенци. Ето защо не е случайно, че в близкоизточните вярвания всяко едно от тези места е считано за обитавано.

Изворите, които бликват изведнъж в сухата земя и разпростират водите си в полза на хора и растителност са били и продължават да бъдат загадка за своя произход в ориенталското съзнание. Това е една от основните причини да им се придава наличие на свръхестествена сила - дух или демон. Постепенно богове, светци и други духове заместват някои от демоните и на места притежаващи условия за демонично присъствие се вярва, че са всъщност обитавани от духове на свети хора.

Изворът
Айн Ал-Арик

Съществува и друго обяснение стоящо зад гореспоменатото вярване. Планетите, в чиито ръце лежи човешкото щастие и нещастие са разделени от семитските народи от античността на позитивни и негативни. На всяко от небесните тела се приписва съответстващ цвят, метал, минерал, растение, животно и елемент. Според планетата на която отговарят те също се разделят на добри и лоши. Считаните за неблагоприятни планети са Марс и Сатурн. В прочутия труд Гхаиат Ал-Хаким /Пикатрикс/ се споменава, че извори, пещери, подземни водоеми и самотни долини се намират под тяхно влияние и всяко нещо стоящо под него е в пряка връзка с демони и магьосничество. Това обяснява защо тези места са винаги приемани  за обитавани, вярване, което не е ново, а формира основата си от древните суеверия и митология. Дори в библейските писания има подобни отпратки, където демоните се описват като обичащи и силно привлечени от водата.

Освен повечето извори, известни сред околните палестински селища като обител на свръхестествени сили съществуват и такива, при които едва малцина са се натъквали на духа пазител. Най-важните условия за даден водоем да бъде считан за обитаван изискват изворите да са на колкото се може по-запустели и отдалечени места или обраснали в гъста растителност. Също така слънчевите лъчи да не проникват пряко в тях, което обикновено се случва, когато пещера или земна пукнатина оформя вход към водоизточника. Всеки обект отговарящ на тези условия се превръща в любимо място за населяване от духовете, тъй като освен в директна връзка с вътрешността на Земята се намира и под управлението на планетата Сатурн.

Изворът
Айн Ал-Фауар

Специално внимание трябва да се обърне и върху периодичните и топлите извори. Аномалията и при двата - горещите води и периодичното бликване са ключови в ориенталската представа и продукт на красиви поверия обясняващи произхода им. С такава легенда се свързва периодичният извор Айн Ал-Фауар, която гласи, че е обитаван от два духа - бял и черен, съответно добър и лош, които постоянно се борят един с друг. Когато първият вземе надмощие водата бликва, а когато вторият го надвие тя спира. Представата за добро срещу зло, черно срещу бяло, светлина срещу мрак, горно срещу долно е древна идея заложена в семитските религии. По подобен начин за извора Айн Силуан се казва, че е варден от лош дух, явяващ се в облика на камила, който докато пие причинява пресъхването на водата, а когато утоли жаждата си тя бликва отново. Изворът Айн Сабуна пък е обитаван от цял род джинове, които пиейки от него го пресушават, а членове на това семейство се явяват в облика на коне, овце, камили и други животни.

Останки от римска баня
с горещ извор
в Хамат Тиберия

За известните горещи извори в Тиберия се твърди, че водите им се нагряват от многобройни подземни демони по заповед на Цар Соломон за да даде на палестинците гореща баня. И тъй като създанията са глухи и слепи те не са разбрали за неговата смърт и до ден днешен продължават своята работа. Подобни вярвания съществуват и за турските бани, като се счита, че всяка от тях е обитавана от джинове, отговорни за затоплянето на водите и които се къпят нощем, когато няма хора.

Според броя, формите, обичаите, видовете и действията на духовете обитаващи водоемите, те могат да се разделят на няколко групи. Първата включва извори обитавани от добронамерени духове, души на свети хора или светци, които винаги помагат на хората. На тези места се случват чудеса или водите им са използвани за лечение. Втората група са извори обитавани от зли духове, като повечето от тях се явяват в животински облик или като черни човеци. Сред тях са и особено опасните и вредоносни джинове гхул и марид.

Междинно място заемат онези извори, които са обитавани от женски духове, най-често в образа на девойки и невести. Почти винаги те биват описвани като притежаващи величествена осанка, пленително излъчване и нагиздени в красиви одежди. Често те се появяват седящи на камък до течащата вода докато решат спуснатите си дълги коси. Тези духове имат влечение към мъжете, обещаващи им богатства и приканващи ги да се венчаят и да заживеят с тях, а към жените те са сурови. Ако впримчат някой той изчезва за години, така както разказва историята за извора Айн Ал-Хаммам при който мъж приел предложеното му изчезнал за няколко години. В друг случай  с извора Айн Ад-Джуз случаен пътник съзира джинния (женски джин) в образа на черна коза. В опит да я хване тя го отвежда на пусто място, на което се превръща в невеста опитваща се да го съблазни. Смята се, че жена-джин може да се разпознае по очите й, които имат издължени зеници, като на котка или змия. Онзи, чийто път е препречен от нея може да се спаси от изкушението като каже молитва, ако обаче не устои на съблазните е обречен. Твърди се, че сношението с джинниа е много по-приятно от това със смъртна жена, но непрестанните й желания водят до заболяване на мъжете. Ако бъдат провокирани или обидени някои от тези духове могат да разболеят човек или да пресушат изворите. Това се случва особено, ако нечиста жена в цикъл се приближи до водата. С цел омилостивяване или връщане на водите обратно се извършват молитви и окадяване с благовония.

Изворът Айн Батир,
смятан за обитаван
от пленителни женски
духове

Някои от изворите са обитавани от единични джинове, а други от цели групи или семейства. Във втория случай те често са наблюдавани като квачка с нейните пиленца, за които се казва, че ако човек успее да улови някое от тях, то на мига ще се превърне в бучка злато. Независимо към коя категория спадат, всички духове се появяват само нощем или по здрачаване, като никога не се отдалечават от мястото на което пребивават и биват виждани от самотни пътници, тъй като избягват да се показват на големи групи от хора. Много от тях се опитват да изплашат или наранят преминаващия, като ако го атакуват той може да се разболее и дори да умре.

Никой не смее да се приближи до извор и да налее вода от него без да спомене името на Бог или това на светеца който го обитава. Това правило важи особено през нощно време или за самотен пътник доближил се до води на пусто място. Ако тази предпазна мярка не бъде предприета може да се предизвика неприятност от духовете. Съществува и забраната, че човек не бива да уринира на такива места или в течащата вода, тъй като ще си навлече гнева на пазителите и ще се разболее.

Голяма част от считаните днес за обитавани извори в миналото са били почитани като свещени и посветени на култовете на многобройните палестински богове. Независимо от изминалите векове, не е изключено някои от древните божества все още да продължават да обитават своите светилища. Разбира се името, образът и формата на поява са се видоизменили, но основната идея продължава да съществува. Това дава отговор защо в настоящето много от водите са използвани за лечебни цели, за лекуване на безплодие, трески и екземи. За същата цел се принасят дарове на духовете пазители, заедно с отправяне на молитви и окадяване с благовония, а физически нечисти хора не бива да се приближават, тъй като мръсотията осквернява обитанието на светия дух или някогашното божество.

Източник:

Canaan, T. Haunted Springs and Water Demons in Palestine, Palestine Oriental Society, 1922