Взимат се петдесет и едно едри зърна
тамян. На двадесет от тях се изписва вашето име, а на останалите тридесет и
едно името на любимия/та. След полунощ, като сте сами в дома зърната се хвърлят
едно по едно в разпалена кадилница, като на всяко докато дими се изрича веднъж
заклинанието:
"Заспал е домът и спи това, което е в него и пустошта, и не е останал
никой в дома, освен мен и Възвишения. О, Вие, братя мои домашни джинове,
заклинам Ви да отидете оттук при (името на любимия) син на (името на
майка му) и да седнете между рамената му и да се заселите в тялото и
вените му и да прогоните съня му в Синд, Индия и Ирак и да закачите
съня му на звънче, а звънчето на копитото на жребец с обич, любов и
покорство към (вашето име) дъщеря на (името на майката). Бързо, така че
да не може да мигне, нито да заспи! Грабнете съня му за да е
все буден и терзаещ и разпалете в сърцето му пламтящи въглени и искри.
Очите му да блуждаят, сърцето му да бие лудо и краката му да тръпнат
докато не дойде при (вашето име) дъщеря на (името на майка ви)! Да се скита и да скърби и да е опиянен.
Казвам: "Огън, огън, който е като огъня на любовта на (името ви), нека да завладее сърцето му и умът му и душата му! Да не може да яде, нито да пие, нито да стои, нито да лежи!"
Казвам: "Огън, огън, който е като огъня на любовта на (името ви), нека да завладее сърцето му и умът му и душата му! Да не може да яде, нито да пие, нито да стои, нито да лежи!"
Източник: Дахрихи, Фарид Асрихи Уауахид. Хибатул маннан фи таскхир мулук ал-джанн. Мактабат Ал-Кахира
Няма коментари:
Публикуване на коментар