За намиране на съпруг

Вземат се седем шепи къна от седем омъжени жени, разбъркват се с вода и с къната се маже тялото на момичето (ръцете и глезените). След което трябва да се измие, а мръсната вода се събира и излива върху цветя или растения извън дома, като се казва:

„Айаха гирас a'атуна аля'арас"

/ "О, вие цветя, донесете ми венчавка"/

Обратно в дома трябва да се преспи на светлина на свещ, горяла при бракосъчетание. Твърди се, че съвсем скоро девойката ще се омъжи.

Вземат се седем малки сапуна и на всеки се изписва с нова игла следният айат:

 Сура Ал-Хадж: 27-28

Момичето което иска да се омъжи трябва всеки петък по пладне (когато е петъчната молитва) да се измива с един от сапуните. Също така по-горното се изписва и на лист хартия заедно с името на момичето и се носи като малка муска, закачена в косата й.

Харут и Марут

Харут и Марут

Харут и Марут са паднали ангели в ислямската космология, които са учели хората във Вавилон на магия и изпитвали тяхната вяра. Те са споменати веднъж в Корана във връзка със заклеймяването на неверниците следващи ученията на дяволите (шейтаните).

И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут.
И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.

Ал-Бакара: 102

Произходът на тези ангели и природата на тяхното прегрешение остават неизяснени, ето защо мюсюлманските теолози се опитват да ги обяснят като се позовават на талмудски, ирански и дори гръцки легенди.

Историята на Харут и Марут в исляма

Докато човечеството нараствало по Земята, неговата поквареност принудила небесните ангели да се оплачат на Бог, който бил прекалено снизходителен към хората. Бог обаче им отвърнал, че ако те бъдат поставени на мястото на човека при същите условия и заобиколени от страсти и удоволствия, тласкащи хората да извършват грехове самите ангели не биха постъпили по-различно и биха се поддали. Два от най-благородните и чисти ангели - Харут и Марут доброволно се съгласили да слезнат на Земята във Вавилон и да живеят като хора. Харут бил изпратен като съдия, а Марут като учен. Те водели живота си в праведност, до деня в който изкусителна красавица на име Зухра дошла при тях. С помощта на хубостта си и срещу това да се насладят на плътски страсти с нея, тя успяла да измами ангелите да й разкрият непроизносимото Име на Бог, чрез което можели да се въздигнат обратно в небесните селения. След като го изрекла тя се възвисила и се превърнала в планетата Венера (араб. Ал-Зухра), оставяйки ангелите безсилни и подведени да извършат греховете на пиянството и убийството. Видял прегрешението им Бог им казал: „Укорихте човека за дефектната му природа, а след като придобихте неговите плътски слабости се държахте като него и неговото несъвършенство стана ваше”.

Наказаните
Харут и Марут

Разгневен на ангелите Всевишният решил да им наложи наказание като им дал право на избор - да познаят вечните мъки на Ада или изтезание на Земята до Деня на Страшния Съд. Те решили да изтърпят присъдата си на Земята и така били оковани за глезените и провесени с главите надолу в подземна пещера под Вавилон. Всеки който искал да научи тайните на магията и успеел да намери входа към пещерата им бил даряван с голямо познание от падналите ангели. Твърди се, че те стоят там и до ден днешен в очакване на Съдния ден и края на своето наказание.

Произход на легендата

Според учените и теолозите изучаващи произхода на ангелите и развитието на легендата, в основата си тя се базира на мотива за любовта между синовете на Елохим и човешките щерки (Битие 6:1-4) и този за падналите ангели обучавали на магьосничество (Книга на Енох 6-8). Еврейската апокрифна традиция говори за падението на ангелите Шемхазаи (Семиаза) и Узза и Аза'ел разкрили непроизносимото Име на Бог на красавицата На'ама избягала от похотта им и превърната от Бог в планетата Венера.

Ислямските езиковеди приемат, че Харут и Марут не са с арабски произход, а изобразяват авестийските Хаурватат (Кордад) и Амертат (Амурдад) - две от божествата Амеша Спента, които са пазители на водите и растенията. Съответно Зухра от историята, превърнала се във Венера е не друга, а Анахид или Бидокт. Агатангелос описва, че арменците са комбинирали двете имена във формата Хаураут-Маураут или название на цвете от семейство зюмбюлови, използвано в църковните обреди за Възнесение Господне. В славянската версия на Книгата на Енох ангелите Ариух и Мариух (Париурх) са описани като пазители на Земята.

Демонизирането на иранските Амеша Спента в чужда среда не е изненадващо. Самият Коран свидетелства за подобен случай, където ифрит (демон) е трансформация от авестийския гений Африти, познат с прозвището дахман "благочестив".

Ислямо-персийската версия на мита разказва същата история, но с по-различен завършек. След прегрешенията си Харут и Марут биват затворени в дълбок кладенец в планината Дамаванд, окачени с главите надолу с провесени от жажда езици, докато разстоянието между тях и водата е тънко колкото острието на меч. Те ще останат затворени там до края на света, а онзи който желае да научи тайните на магията може да го стори, като отиде в кладенеца. Наказанието на Харут и Марут в иранския вариант на историята е доукрасяване произтичащо от класическата античност. То напомня за мита за Тантал, една от четирите легендарни фигури осъдени на мъчения заради провинения. Разкрил тайната на боговете пред хората, той бил принуден да стои до шия във вода без да може да утоли жаждата си, като всеки път щом понечил да пие водата се отдръпвала.

Мъчението на Харут и Марут придобива широкo и трайно значение в мюсюлманския свят. Персийските речници определят техните имена като известни магьосници или като синоними на магьосничество. Днес Харут и Марут заемат своята позиция и роля в арабската магия рухания, като имената им се срещат в отделни талисмани и заклинания. Те са обект и на множество спекулации свързани с предполагаеми магически книги, чието авторство е приписвано на падналите ангели. 

Източници:
http://en.wikipedia.org/wiki/Harut_and_Marut
http://en.wikipedia.org/wiki/Amesha_Spenta
http://www.iranicaonline.org/articles/harut-and-marut
Owadally, M.Y. Harut & Marut: the Fallen Angels of Babil, A.S. Noordeen, 2004
http://bg-bg.facebook.com/notes/iraq-different-faces/istoriata-na-harut-i-marut/153701707978770
Свещен Коран - превод проф. д-р. Цветан Теофанов

Изображения:

Закария ибн Мухаммад Казуини, Аджаиб ал-макхлукат или /Чудеса на Творението/  – ръкопис /арабски и османски препис/, 1717 г.
http://www.persiandna.com/angels.htm

 

 

Към копиращите информация от блога!

            Днес имах неприятното "удоволствие" да гледам епизод от предаването "Специалистите" по Нова Телевизия, в което се коментираше за синьото око назар. Направи ми впечатление, че една от набедените за "специлисти" гости - Ели Загорова, очевидно чела мой материал от този блог го е назубрила и преразказва дословно. Освен подплатено със свободни интерпретации, описанието й включваше и грешен превод на названието на амулета, което показва, че не разбира особено от това за което говори. Нека я поправя, тъй като според обяснението й "назар бонджук" се превежда като всевиждащо око, което не е точно така, а буквално означава "мънисто против/срещу уроки" от арабски - назар (зрение, поглед, уроки) и турски - бонджук (мънисто).

Уважаема г-жо или г-це Загорова, не знам каква е степента ви на образование, но би трябвало да знаете, че когато дадена информация и особено чужд труд се възпроизвежда, то следва да се цитира или упоменава неговият източник или автор. В противен случай се тълкува като плагиатство или кражба на интелектуална собственост. Нямам нищо против да използвате мои преводи или статии в своите телевизионни изяви, но не и да печелите слава на чужд гръб, като едва ли не ги приписвате за свои. Това важи и за всички останали, които по един или друг начин копират и си служат с материали от този блог.

За неуспешен брак

Магията се извършва от свекървата или майката на младоженката, когато желае да раздели двамата и да нямат успешен брак. Трябва да се открадне желязна маша и да се хвърли в поток или водоем на пусто място, където никой не стъпва. Оставя се да престои там за три дена, след което се прибира в дома и се слага в огнището, като се казва седем пъти сура Ал-Фатиха и се духва към нея, заедно с името на момичето (бъдещата съпруга) и веднъж: "Баалядам ким чузе" (букв. “Вързах я, да видим кой ще я отвърже”). С тази маша трябва да се обиколи четиридесет и един пъти около главата на младоженката (докато спи) и да се занесе и постави в корените на елша. Когато се оставя под дървото се посипва с шепа пепел от огнището, в което е била сложена по-рано и три пъти се изрича името на момичето - наляво, надясно и към посоката на дома й. След това се пикае върху машата, като се казват имената и на двамата младоженци и се оставя там, като между двата й края се подпъхва камък за да не се затворят. Докато двете крила са отворени, така и двамата ще са раздалечени и няма да консумират брака си. Това обаче трябва да бъде извършено преди сватбената нощ.

Шахмеран - Кралицата на змиите

Шахмеран

Шахмеран е митично създание от фолклора на Мала Азия, Кюрдистан, Иран и Ирак. В анатолската митология това е богинята на мъдростта и пазителката на тайните. Изобразявана е като антропоморфна фигура с глава на жена и тяло на змия. В кюрдските вярвания тя е богиня майка, чието име буквално означава владетел - "шах" на змиите - "меран". Нейната история може да се проследи от Близкия Изток до Индия в различни поверия и митове, вариант от които се среща и в приказките от 1001 нощ в историята за султана на подземния свят. Шахмеран е кралицата на змиите обитаваща приказна градина под земята, а когато умре, духът и се пренася в нейната дъщеря. Херодот говори за жена получовек-полузмия, която родила три момчета на Харакъл в преданията за произхода на скитите. Митовете показват многообразие от вариации за Шахмеран и в Анатолия. Изследователят И.З. Еиюболу свързва легендата с хетските предания, описващи борбата между Тешуб богът на бурите и Илуянка гигантската змия.

Историята на Шахмеран е разказана в манускрипт наречен Джамасбнаме, адаптирана от персийска поема от 16-ти век свързана с управлението на селджукския султан Кай Хосров. В други ръкописи от същия период описващи приключенията на митичния Баттал Гази опитващ да наложи исляма в Анатолия през 8-ми век, легендата за Шахмеран също се споменава.

Според тази известна история Джамсаб (Жамасаб) пада в кладенец, в които воден от скорпион инцидентно попада в пещера в подземния свят. Там той среща Шахмеран - Кралицата на змиите, която  независимо че знае всички тайни е беззащитна срещу човешката алчност и амбиция и поради това принудена да се крие. Когато героят иска да се завърне обратно на земята, в началото тя му отказва, но после се съгласява да го освободи при условие, че няма да разкаже на никого за нея. Джамсаб не успява да опази обещанието си и разкрива местонахождението на пещерата на злия везир на персийския султан, който страдал от неизлечима болест. И както се разказва по-нататък, владетелят можел да се излекува само ако вкуси от плътта на Шахмеран. Преди да бъде уловена, тя предупредила Джамсаб, че след като сварят тялото й трябва да дадат от първата пяна на везира, втората да изпие султанът, а героят да изчака третата. Така и станало, първо пил нетърпеливият и амбициозен везир, който умрял отровен на мига, а султанът се излекувал напълно. Джамсаб изпил остатъка и придобил огромна мъдрост, превръщайки се в новия везир.

Приказната легенда сочи мотива за олицетворяването на Шахмеран в анатолската митология, където се характеризира като фигура лекуваща и изцеряваща болните. В някои части на Анатолия се е твърдяло, че Лукман Хаким - известен герой-лечител от друг мит всъщност е бил обучаван от Шахмеран. Притежаваща тайната на дългия и вечен живот, образът й се възприемал като добър и покровителстващ поради нейната състрадателност, саможертва и добрина, както се описва и в преданията. Ето защо нейни изображения се закачат в стаите на младите момичета и жени с предпазна функция, особено в източните и югоизточни региони на Мала Азия.

Изображение на Шахмеран със
свещените житни класове в
кюрдистански дом

За съжаление известните рисунки на Шахмеран днес не покриват ранните периоди на образа й. Най-честото й илюстриране се базира на историята от персийската поема, като се изобразява в прост и дори наивен стил разпространен в субкултурата на обикновеното население. Нейни портрети под формата на рисувано стъкло и сувенири, изработвани от занаятчиите и художниците се закачат в дюкяни, чайни и кафенета и дори по стените на текета. Често срещани са и картини на Шахмеран слагани в домовете на хората, като се счита че така ще ги закриля. Предмети с изображенията й са купувани като зестра, а сред младите булки в Егейския регион е разпространено носенето на бродирани с фигурата й покривала за коса и нанизи от змиеподобни мъниста.

Изследователите свързват образа на Шахмеран и антропоморфните варианти на змията с представата за плодородието и здравето и унаследени от някои древни месопотамски божества с получовешки и полузмийски тела. В егейската и западно-анатолската митология култовете на боговете асоциирани със змии и антропоморфни символи продължават. Богинята Майка от минойско-микенския период захванала змии, храненето на змии от жриците в чест на Аполон в Делфи, обредите на Дионис в които змиите заемат място, Медуза с коса от змии, борбата на Лаокоон и синовете му със змиите са все известни истории. В допълнение богини като Атина, Афродита, Артемида и Персефона често са изобразявани със змии, което подчертава силната връзка между змията и култа на Богинята Майка в Мала Азия, където той има доминираща сила.

Като защитен символ и можеща да носи болка и смърт змията е свързвана с концепцията за вечност и прераждане. Сред тюрксите племена, в митовете на огузите змията е земната вселена. Във вярванията на башкирите тя е една от дванадесетте богове. Сред калмуките се възприема като небесна. От друга страна, значението на змията в исляма е противоречиво. Възприемана като създание на Ада, но в същото време и като тясно свързана с живота. Възможно е тази противоположност да е продължила и в анатолските вярвания, където някои змии са считани за добри, а други не. При все това Шахмеран е намерила своето място в мюсюлманските разбирания като запълва празнината от липсата на бележито женско присъствие. Съществува дори и молитва към нея в ислямски контекст, която се използва за измолването на успех и благоденствие.

Фонтанът на Шахмеран в
Тарс

Независимо откъде произлиза със своето хилядогодишно минало Шахмеран е единственият символ разпространен из цяла Мала Азия и успява да оцелее във фолклора и вярванията на тюрко-мюсюлманите. Според легендите и преданията се смята, че нейното обитание се намира в античния град Тарс, където днес в нейна чест е построен фонтан.

Източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Shahmaran

http://www.pantheon.org/articles/s/shahmeran.html

http://zagros-mesopotamia-anatolia-kurds.blogspot.com/2012/08/the-kurdish-mythology-kurdish-mythology.html
http://ladysunrise.livejournal.com/39936.html

Защитен амулет - свитък

Този ислямски защитен амулет  датиращ от средата на 18-ти век е под формата на свитък, носен в сребърна кутия-калъф и последно притежаван от османски султан. Амулетът съдържа 99-те имена на Аллах, стилизирани коранични молитви и квадрати. Предназначен е за опазване от магии, нещастия, защита от опасности, за подпомагане в начинанията и прогонване на беди. 

 

Източник: Колекция Мичигански университет

Приготвяне на духовен тамян

Thapsia garganica

В предишна статия споменах за така наречения духовен тамян (лубан рухани), на който се приписват множество магически свойства и най-вече за привличането на джинове. Освен високата му цена и трудно намиране в арабския свят, няма ясна позиция и еднозначно мнение какво точно представлява това благовоние. Смята се, че е вид смола или продукт от растителен произход, а други твърдят, че е изкуствено създадено по алхимичен път. Тук ще ви представя един от начините за добиването му, идващ от марокански източник с голяма репутация в полето на арабската магия.

         За целта трябва да се намери растението Thapsia garganica, растящо по Средиземноморието и атлантическите крайбрежия на Португалия и Мароко. След като бъде открито трябва да се изрови целият му корен на 25-ти юли (важно е датата да се спазва). Коренът имащ форма на орех се вади внимателно, така че да не се повреди, след което се почиства с нож и се слага в празно кокоше яйце. Върху черупката му се изписва следният квадрат:

          Яйцето се завива в чист плат и се заравя в същия ден в земята да престои за четиридесет дена (до 2 септември). След края на този период то се изважда обратно, а на дъното му ще намерите корена превърнал се се в топче/зърно, което представлява желаното благовоние. Запазете го и го използвайте при нужда.

 Източник: Шейх Мухаммад Семуми

Да унищожиш дома на врага си

Изпиши знаците и имената върху парче глина, след което го окади с косми от котка и куче и люспи от чесън и лук и го разбий и разпръсни в дома на врага си или го зарови откъм страната на банята на дома му. Извърши това в ден събота.

               Източник: "Джамаа аттухаф уалгхараиб или Ал-фаляха Аннабатия /Набатейско земеделие/ или Ал-бустан /Градината/" - манускрипт

Забележка: Публикуваната рецепта е непълна, дадена е само с информативна цел.