Шахмеран - Кралицата на змиите

Шахмеран

Шахмеран е митично създание от фолклора на Мала Азия, Кюрдистан, Иран и Ирак. В анатолската митология това е богинята на мъдростта и пазителката на тайните. Изобразявана е като антропоморфна фигура с глава на жена и тяло на змия. В кюрдските вярвания тя е богиня майка, чието име буквално означава владетел - "шах" на змиите - "меран". Нейната история може да се проследи от Близкия Изток до Индия в различни поверия и митове, вариант от които се среща и в приказките от 1001 нощ в историята за султана на подземния свят. Шахмеран е кралицата на змиите обитаваща приказна градина под земята, а когато умре, духът и се пренася в нейната дъщеря. Херодот говори за жена получовек-полузмия, която родила три момчета на Харакъл в преданията за произхода на скитите. Митовете показват многообразие от вариации за Шахмеран и в Анатолия. Изследователят И.З. Еиюболу свързва легендата с хетските предания, описващи борбата между Тешуб богът на бурите и Илуянка гигантската змия.

Историята на Шахмеран е разказана в манускрипт наречен Джамасбнаме, адаптирана от персийска поема от 16-ти век свързана с управлението на селджукския султан Кай Хосров. В други ръкописи от същия период описващи приключенията на митичния Баттал Гази опитващ да наложи исляма в Анатолия през 8-ми век, легендата за Шахмеран също се споменава.

Според тази известна история Джамсаб (Жамасаб) пада в кладенец, в които воден от скорпион инцидентно попада в пещера в подземния свят. Там той среща Шахмеран - Кралицата на змиите, която  независимо че знае всички тайни е беззащитна срещу човешката алчност и амбиция и поради това принудена да се крие. Когато героят иска да се завърне обратно на земята, в началото тя му отказва, но после се съгласява да го освободи при условие, че няма да разкаже на никого за нея. Джамсаб не успява да опази обещанието си и разкрива местонахождението на пещерата на злия везир на персийския султан, който страдал от неизлечима болест. И както се разказва по-нататък, владетелят можел да се излекува само ако вкуси от плътта на Шахмеран. Преди да бъде уловена, тя предупредила Джамсаб, че след като сварят тялото й трябва да дадат от първата пяна на везира, втората да изпие султанът, а героят да изчака третата. Така и станало, първо пил нетърпеливият и амбициозен везир, който умрял отровен на мига, а султанът се излекувал напълно. Джамсаб изпил остатъка и придобил огромна мъдрост, превръщайки се в новия везир.

Приказната легенда сочи мотива за олицетворяването на Шахмеран в анатолската митология, където се характеризира като фигура лекуваща и изцеряваща болните. В някои части на Анатолия се е твърдяло, че Лукман Хаким - известен герой-лечител от друг мит всъщност е бил обучаван от Шахмеран. Притежаваща тайната на дългия и вечен живот, образът й се възприемал като добър и покровителстващ поради нейната състрадателност, саможертва и добрина, както се описва и в преданията. Ето защо нейни изображения се закачат в стаите на младите момичета и жени с предпазна функция, особено в източните и югоизточни региони на Мала Азия.

Изображение на Шахмеран със
свещените житни класове в
кюрдистански дом

За съжаление известните рисунки на Шахмеран днес не покриват ранните периоди на образа й. Най-честото й илюстриране се базира на историята от персийската поема, като се изобразява в прост и дори наивен стил разпространен в субкултурата на обикновеното население. Нейни портрети под формата на рисувано стъкло и сувенири, изработвани от занаятчиите и художниците се закачат в дюкяни, чайни и кафенета и дори по стените на текета. Често срещани са и картини на Шахмеран слагани в домовете на хората, като се счита че така ще ги закриля. Предмети с изображенията й са купувани като зестра, а сред младите булки в Егейския регион е разпространено носенето на бродирани с фигурата й покривала за коса и нанизи от змиеподобни мъниста.

Изследователите свързват образа на Шахмеран и антропоморфните варианти на змията с представата за плодородието и здравето и унаследени от някои древни месопотамски божества с получовешки и полузмийски тела. В егейската и западно-анатолската митология култовете на боговете асоциирани със змии и антропоморфни символи продължават. Богинята Майка от минойско-микенския период захванала змии, храненето на змии от жриците в чест на Аполон в Делфи, обредите на Дионис в които змиите заемат място, Медуза с коса от змии, борбата на Лаокоон и синовете му със змиите са все известни истории. В допълнение богини като Атина, Афродита, Артемида и Персефона често са изобразявани със змии, което подчертава силната връзка между змията и култа на Богинята Майка в Мала Азия, където той има доминираща сила.

Като защитен символ и можеща да носи болка и смърт змията е свързвана с концепцията за вечност и прераждане. Сред тюрксите племена, в митовете на огузите змията е земната вселена. Във вярванията на башкирите тя е една от дванадесетте богове. Сред калмуките се възприема като небесна. От друга страна, значението на змията в исляма е противоречиво. Възприемана като създание на Ада, но в същото време и като тясно свързана с живота. Възможно е тази противоположност да е продължила и в анатолските вярвания, където някои змии са считани за добри, а други не. При все това Шахмеран е намерила своето място в мюсюлманските разбирания като запълва празнината от липсата на бележито женско присъствие. Съществува дори и молитва към нея в ислямски контекст, която се използва за измолването на успех и благоденствие.

Фонтанът на Шахмеран в
Тарс

Независимо откъде произлиза със своето хилядогодишно минало Шахмеран е единственият символ разпространен из цяла Мала Азия и успява да оцелее във фолклора и вярванията на тюрко-мюсюлманите. Според легендите и преданията се смята, че нейното обитание се намира в античния град Тарс, където днес в нейна чест е построен фонтан.

Източници:

http://en.wikipedia.org/wiki/Shahmaran

http://www.pantheon.org/articles/s/shahmeran.html

http://zagros-mesopotamia-anatolia-kurds.blogspot.com/2012/08/the-kurdish-mythology-kurdish-mythology.html
http://ladysunrise.livejournal.com/39936.html