От дълго време исках да напиша статия посветена на занимаващите се с турско-арабска магия или както е прието да се наричат ходжи. В настоящата публикация ще се опитам да ви запозная с това какво представляват тези хора и да разсея някои заблуди насаждани за тях в обществото. Съответно ще приложа и примери за неверни практики от лица парадиращи за компетентност в областта.
Повечето от вас нееднократно са чували или попадали на истории как някой страдал от черна магия и тя задължително му била направена от ходжа, както и за страховитите им муски, заровени или скрити в почти всеки български дом. За сметка на това самите „злосторници” неспособни да развалят магии и още по-дръзкото, че търсенето на помощ от такива води до загуба на душата и вечна анатема. Mасовата концепция у нас е, че ходжите са нечестиви магьосници, възприемани в облика на коварни старчета, които непременно ще ти влошат живота. Ако не беше жалко, щеше да е смешно.
Но какво всъщност е ходжа?
Противно на общоприетото схващане ходжа не означава магьосник. Думата произлиза от персийскaта титла кхауаджа – господар, която в последствие започва да се използва за учител или мъдър човек и такъв преподаващ духовни уроци. С термина понякога се назовават и мюсюлманските религиозни водачи и мюезини, а в нашата страна се употребява и титлата имам или мюфтия за висш духовник. Преминалите обучение за свещенослужители в ислямско училище медресе изпълняват и съответните верски обреди, водене на молитви, бракосъчетания и погребения.
Кои тогава се занимават с извършване на магии?
Ислямските духовници не извършват. Все едно да кажем, че християнските свещеници си служат с отвари и заклинания, което в масовото съзнание звучи абсурдно. Също толкова неоснователно е да се смята, че и мохамеданските владеят някакви чародейства. В случаите когато става въпрос за извършител на магическа дейност, посветен и носител на такова познание, тогава е правилно той да бъде определян като магьосник. Дълбоките страхове и предразсъдъци с които това название се свързва и негативната конотация която носи са породили необходимостта от използването на друго нарицателно, каквото е ходжа. Поради тясната връзка и преплитане между религия и магическа обредност се е получила размита представа и липса на ясно разграничаване между духовник и магьосник. До голяма степен това е причина думата ходжа в общото й възприемане да придобие изкривено значение на мюсюлмански заклинател.
За разлика от духовниците, които преди всичко имат ролята на медиатор между божественото и човека, магьосниците не са задължени да изпълняват такава служба, нито да се водят от морални норми и да са носители на определени нравствени качества. Следователно те могат да действат в полза или във вреда на обществото, като макар и приемани с неприязън, заемат своята функция в него, било за задоволяване на лични интереси и желания или на раздаващи „правосъдие” по поръчка.
В исляма върху лечението на магия /сихр/ се обръща специално внимание и мюсюлманските духовниците прилагат начини за неутрализирането й чрез свещените слова от Корана, предимно устно с молитви /дуа/, каквито са рукиа – манзил и по-рядко в писмена форма чрез муски, последните приемани със смесено одобрение. Тези действия се ограничават в рамките на нормативното и позволеното от религията, без да включват употреба на каквито и да е магически ритуали. Подходящо сравнение може да се направи с извършването на водосвет и четенето на Киприянови молитви за пречистване от магии в християнството.
Изучаването на окултни науки и прилагането им се забранява категорично от мохамеданската религия, което също е оказало значима роля за преминаването на практикуващите магия под облика на духовни фигури и учители. Ето защо ходжа се е превърнало в удобно прозвище, даващо необходимия авторитет. По сходен начин за да избегнат заклеймяване и преследване, занимаващите се с магическа работа и учения в арабските страни използват подобни звания. Едно от най-разпространените и срещани е шейх - почетна титла която означава старейшина, управник или духовен лидер, който е завършил ислямско училище и обучаван да проповядва. Като синоним се използват и названията улиим, аммил, факих (фки), мулла за богослови, религиозни учени и в някои случаи за лечители.
Ходжите в България
В близките години имах възможност да наблюдавам и изследвам работата на не малка част от онези у нас определящи се като ходжи и предлагащи услугите си в сферата на гадаенето и магьосничеството. Тук оставям настрана мошениците и разни неумели актьори с мазна осанка, които надянали фесове и обкичени със златни пръстени заблуждават населението от телевизионния екран. В останалите случаи става въпрос за хора, повечето от които не са духовници, но с определени познания върху религията и Корана, обучавани наследствено или самоуки и с частична компетентност за различните практики в арабската магия. Особено впечатление прави, че почти никой не владее или бегло е изучавал арабски език (в някои случаи османски), който е належащ за разбирането и употребата на методиките с които се работи. Поради тази причина не е голяма изненада защо много от листчетата предлагани като муски не съдържат арабско слово, а безмислени драсканици и понякога са дори празни. Вероятно се разчита на плацебо ефекта който би трябвало да оказват, но за мен подобен акт е форма на умишлена измама.
Едва малцина са способните, които освен че знаят арабски, притежават и вариращ набор от познания и умения за работа с гадателски техники, магически ритуали, лечителски обреди, приготвяне на муски и амулети. В частност обаче става въпрос за по-скоро отделни или изолирани методи от клоновете на арабската магия или рухания, отколкото за наличие на широка ерудиция върху магическите традиции в Близкия Изток.
Срещат се и жени или така наречените кадъни, които боравят с коранични молитви и начини за лечение. Някои от тях съчетават в репертоара си елементи и ритуали от турската /анадолската/ и дори българската магическа обредност.
Тук е момент да обърна внимание и върху популярното напоследък название жена ходжа, с което се спекулира от разни псевдо-извършителки на чудеса и добри феи. Независимо от противоречивите схващания в различните мюсюлмански секти и клонове, официалната позиция в ортодоксалния ислям е, че жена не може да бъде духовник с равен статут на мъжа, нито може да е религиозен лидер, ръководител или притежаваща съдийски правомощия. В по-либералните мохамедански държави на представителите на нежния пол се дават права да водят молитви и проповядват, но само между жени и след завършено религиозно образование, като биват разглеждани като имами.
Сами обаче можете да се досетите колко от родните врачки, изявяващи се с неуместното и профански звучащото като жена поп прозвище „единствена жена ходжа” наистина са завършили духовни институти, владеят арабски или ръководят богослужения. Независимо от пола, да се самотитуловаш като единствен ходжа в България е крайно заблуждаващо и се асоциира с шарлатанство, най-вече след като в повечето краища на страната с турско и българо-мохамеданско население могат да се срещнат хора с такъв занаят, които не биха твърдели, че са единични, вездесъщи или най-истински.
Ходжите злодеи
Като нещо неразбираемо за обикновения човек и дезинформираното общество ходжите и тяхната дейност не са подминати от изопачаване и преувеличаване. В резултат на което спечелили си репутацията на мракобесници и сведени едва ли не до представата за социално зло, която допълнително се подхранва от хорското невежеството и суеверност. Разбира се и отношението към друговерството в народопсихологията на българина също е оказало своето влияние за окачествяването на непознатото и чуждото като лошо.
Тази мрачна слава се е превърнала в незаличимо петно върху образа на мюсюлманските свещенослужители и боравещите с турско-арабска магия. Зачестилите от доста време нападки срещу тях, както и многократното им преекспониране като обезателни причинители на негативни вмешателства допълнително налива масло в огъня. Битува и схващането, че в Корана, подобно на някое езотерично ръководство се описва правенето на магии. Безспорна глупост, тъй като става въпрос за една от свещените книги, наред с Библията и Тората, в които магьосничеството изрично се забранява и осъжда. Постоянно се бълват и бездарни статии и интервюта, много често във вид на платена реклама на редица „феномени”, изпълнени с хули и нелепи обвинения към ходжите. Подобни писания или телевизионни прояви за жалост показват и ниската осведоменост на авторите и на толериращите подобни неистини да се тиражират в медийното и публично пространство.
Ако се замислим, цялата спекулация е обяснима предвид конкуриращите се (по безумност и невежество) врачки-лапачки, ясновидци и други некадърни звезди на окултния бизнес. Опитвайки да намерят изкупителна жертва за нещастието на простия човек и да изкарат дивиденти от него, също като баби плашещи децата с Торбалан непрестанно внушават страх за морящите с вредоносните си чародейства ходжи.
Имаше дори и случай на една "ясновидка" величие на кенефската мисъл, която в национален ефир отправяше ксенофобски изказвания, че всички ходжи в родината ни са подставени лица на турското правителство за да унищожават българския народ със зловещите си проклятия. Всеки трезвомислещ би погледнал с насмешка на такива представители на посредственото и пошлото, но за съжаление хората масово вярват на плиткоумните приказки с които биват облъчвани от медиите.
Няма да е справедливо, ако подмина и факта, че сред самоопределящите се като ходжи и практикуващите в този бранш е пълно с отявлени измамници и самозванци. Все пак стадо без черни овце няма. В подкрепа на това твърдение ще покажа няколко нагледни примери за неверни и очевидно фалшиви муски, давани на отделни лица потърсили помощ от нашенски чудодейци из различните краища на страната. Колебаех се дали да напиша имената на извършителите, но за да запазя обективност по темата ще го сторя, а и намирам за редно да се даде някаква гласност. Сигурен съм, че ще има разсърдени или засегнати, но ясно заявявам, че не се ангажирам да поставям етикети или публично да заклеймявам дали някой от тях е мошеник или не. Това оставям на личната преценка на всеки, а тук ще си позволя да коментирам само творческите им произведения.
Муска за разваляне на магии от Ейваз - кв. Долни Воден /Асеновград/
На едната страна се виждат два реда с лошо изписани арабски цифри, които в този вид не значат нищо. Обратната страна на листчето говори за очевидното непознаване на езика с опит за имитация на арабски думи чрез драскулки и името „Аллах”. А и това, че е дадено като ксерокопирано листче е показателно за липсата на професионалност.
Муски за любов от Илхан - с. Розино
Тук има опит за направа на реална муска, но с много лошо прерисувани знаци и думи и също дадено като ксерокопирано листче. На мястото, което съм замъглил в средата са имената на хората за които е предназначена муската, но едва четливо дописани на латиница с червен химикал, при това наобратно, вероятно в опит да се подражава на арабски, при който се пише отдясно наляво.
Във втората отново ксерокопирана муска се вижда, че е изписано /лошо прерисувано/ и самото указание, взето от оригиналния текст: „ако искате да привлечете сърцето на еди-кой си към еди-кой си напишете...”. Излишно е да се споменава, че това показва по-скоро невежество отколкото познаване на материята. Имената на хората също не са изписани където трябва, а отново наобратно дописани с химикал между редовете.
Муски за разваляне на магии от Шериф Ходжа - Варна
Муски за любов от Татлъ – Хасково
Помислихте, че това са произведения на три годишно дете, опитвало да пише или рисува, нали? Нищо подобно. Листчетата са дадени като муски за любов, но даже и най-незапознатият би се досетил, че тези ченгели дори и бегло не приличат на арабско писмо. Иначе надраскани на ръка с химикал... може би поради липса на ксерокс.
Муска за успех и прогонване на беди от Адем ходжа - с. Ръжево Конаре
На вашето внимание представям и един продукт на потресаваща измама или пълна пародия на муска, излязла от ръцете на прехваления и доста популярен в медийното пространство "ходжа" Адем. Мургавият повелител на мазните приказки редовно слага по една стотинка в правените от него муски, което пък е измислен си от него прийом, несъществуващ в арабската магия. Написаните завъртулки и драсканици, които трябва да наподобяват арабска писменост дори и бегло не се доближават до някаква прилика с нея. А вероятно поради липса на други материали, с подръчни средства и парче лейкопласт (надявам се неизползван) е облепена и връчена като чудотворно средство срещу всички проблеми и нещастия. Много ми е трудно да проумея, кой по дяволите би се вързал на това смущаващо невежество... а, да поне 80% от народа. После не се чудете, че сме нямали кадърни ходжи, особено след като ходите при сатирични образи да ви изнасят калпав театър.
Муска от неизвестен извършител
На тази муска попаднах в интернет форум, където е описано как е намерена. Държа да и обърна внимание, защото показва една много погрешна практика да се пише турска транскрипция на арабски молитви, както е в случая. Скъсаното от ученическа тетрадка листче също се набива на очи. Вероятно за повече достоверност са изписани и едва различимите начални букви от арабската азбука, неясно защо, но пък с посочено указание на български език да се постави над вратата. От значението на турския текст /част от молитва/ считам, че най-вероятно е правено с цел любов или привличане.
Муски за разваляне на магия и защита от Зейхан – с. Годешево
В първата муска се вижда много лош опит за прерисуване на магически квадрат, а под него още по-лоша имитация на отделни арабски букви и безмислени драсканици.
По сходен начин стоят нещата и при втората муска, но този път на човека за когото е била предназначена е казано сам да си напише имената в горния ляв ъгъл, там където съм замъглил. Добре че не му е казано и сам да си я напише цялата.
Муски за защита и разваляне на магии от Исмаил - с. Краище
Ето и смайващите творения на един от фаворитите ми сред лошото имитиране на арабска писменост. Три различни муски за разваляне на магия и защита с вълнообразни драскулки, които би трябвало да симулират текст, но са абсолютна мистификация.
Муски за за обич и събиране от Джилбер ходжа - Елин Пелин
Дълго се чудех дали тези чертички трябва да наподобяват арабско писмо или брайловата азбука. Допълнителен коментар е излишен.
За поредната жива подигравка думите също не стигат. Достатъчно е да видите подобието на тоалетна хартия, което е пробутано за чудодеен талисман за да ви стане повече от ясно какво представлява.
Муска за скарване и раздяла – ходжа Ибрахим/Али
Ето и една интересна муска на лице подвизаващо се като двама различни ходжи в интернет – Ибрахим Ахмад и Али Исмаил. На пръв поглед изглежда правилен и грамотно изписан текст на арабски, при това на ръка и дори на пергаментова хартия. Някои елементи обаче показват, че или е добре отрепетиран и прерисуван текст или е писан от дилетант. Дори и да приемем, че е правилно остава фактът, че това са няколко различни пасажи /айети/ от Корана, които по смисъл са със съвсем противоположно значение от желаната цел, което ме навежда на мисълта, че са избрани съвсем произволно.
Втората муска направена от същото лице, пратена ми за разчитане е дадена с цел за събиране на двама души. Най-фрапиращото е това, че диаграмата беше публикувана преди години в окултен форум, а целта на талисмана няма нищо общо с привличане на любов. Съвесем ясно е, че за по-голяма достоверност "ходжата" е нарисувал нещо попаднало му случайно в интернет и го пробутва за любовна магия. Колоритно е, няма спор.
Муска
за привличане на добро - "ходжа Беркант"
Според
думите на интернет "ходжата" или личните му преводачи (доживях и
такава глупост да чуя) поръчаната муска съдържа седем различни пожелания за
привличане на щастие и добро. Мисля, че всеки с поне
завършен първи клас лесно може да преброи едва три принтирани отделни думи на арабски,
които обаче нямат никакъв смисъл, нито са молитва, какво остава пък пожелания.
Едно голямо нищо! За мен това листче крещящо показва отношението на
онези стоящи зад името "Беркант", очевидно имащи целия народ за
абсолютни будали и глупаци, след като свободно и без капка свян пробутват такива
боклуци за муски.
В заключение нека ви покажа и изображения на истински и правилно изписани муски и арабски талисмани. Мисля, че сами можете да откриете разликите с по-горните комерсиални продукти на конвейерна изработка.
Надявам се статията да ви е била интересна и полезна, макар че може да се каже още много по темата. Онези от вас, които са поръчвали, откривали или попадали на някакви муски, талисмани или листчета с арабска писменост и имат съмнения за достоверността им или от чисто любопитство какво представляват, могат да ги изпращат на посочения в контактите ми имейл. Ще се постарая да отговоря на всеки.
