В турския език се срещат думи като поверие,
суеверие (батъл инанч), празноверие (хурафе), произходът на които
може да се проследи до дълбока древност. Съвременната анатолска култура е запазила система от вярвания произлизащи от
стари времена и неразделно свързани с официалната религия. Дори тя да
заклеймява подобни суеверия, обществото ги е приело според своите виждания като необходима част
адаптирана към настоящата вяра.
В днешно време са останали множество
остатъци от предислямски вярвания, пренесени и запазени непроменени след
приемането на исляма. Присъщото сред тюркските племена от Средна Азия лечение на болен да се извършва от
шаман посредством магически ритуали продължава да съществува и в настоящето. Заклинане,
продухване (юфюрюк), наричане (афсун) са действия отнасяни и към
използването за лечение и влияния, които се прилагат в много части на Анатолия
сред обикновеното население за отваряне на късмет, привличане на жених,
изцеление от бездетие и пр.
За повлияване върху скритите сили в
природата, за промяна на предначертаното, защита от злини и осъществяване на
желания резултат са предприемани действия разглеждани като магия. Такива практики включват употребата на религиозни и
магически предмети, използването на Божествени имена, наричания и молитви,
изписването на букви, цифри или графични символи, както и белег /парче дреха,
нокти, коса/ от човека на когото ще се въздейства.
Църквата "Бебекли Килсе" |
В
петъчен ден се дава катинар на човек отиващ за петъчно богослужение, като при
влизане в джамията го заключва, а на излизане го отключва с определени молитви.
За отваряне
на късмета заключен катинар се отключва на кръстопът с определени наричания.
На
кръстопът се развързва и бохчата с чеиза на девойка за намиране на жених.
След като
се отключи катинар с произнасяне на молитви и издухване към него, се оставя
така за да не се затвори повече нечий късмет.
Катинар се
отключва и над пъпа на девойка за благополучие в любовта.
Дава се
заключен катинар в църквата "Бебекли Килсе" в Адана за да бъде
отключен от свещеника.
За отваряне
на късмета в любовта девойката трябва да носи голям ключ, върху който се
изричат молитви и се хвърля в течаща вода.
Както се вижда от посочените
примери, за отварянето на късмета се изпълняват "отключващи"
действия, обусловени от вярата в принципа на подобието чрез отварянето на
затворени предмети. В тези практики затвореният катинар се явява ритуален
атрибут символизиращ заключения късмет, който ще бъде отключен. По същия начин
завързаната бохча с чеиз изразява вързаното брачно щастие. Методите използват
петъчния ден като свещен за мюсюлманите и участието на духовно лице - ходжа или
свещеник или първият човек излезнал от джамия. Често хората живеещи около
района на църквата "Бебекли Килсе" и вярващи, че не им върви карат
свещеника да им отключи катинар. Сам по себе си и ключът като магически
инструмент притежаващ функцията на отварянето се свързва с привличането на
щастие.
Броят на повторенията на
ритуалните действия е базиран на считаното за сакрално число три. В народната
култура кръстопътят е смятан за място наситено с магическа сила и на което
пътищата са отворени във всички посоки, съответно извършваните ритуали там ще
отворят и пътищата на човека. В магическите практики също така се използват и
потоци и реки, защото течащата вода не познава прегради и продължава пътя си,
което аналогично се свързва с избягването на житейски препятствия. Заради
пречистващите си качества и защото измива всяка нечистотия водата се приема за
свещена и така ще увенчае изпълнените процеси с успех.
Като
част от методиките за отваряне
на късмета в околностите на Адана се извършва и ритуал, при който върху седем
камъка
се изписват молитви от ходжа, а девойката целяща да привлече успех в
любовта ги
хвърля в течаща вода. След това в петъчен ден трябва да премете пред
входа на
дома с нова метла и вода над която са четени молитви, а метлата да даде в
джамия. В тази често срещана практика освен пречистващата сила на
водата,
метлата също носи ритуална символика за измитане и пропъждане на злите
сили. Познато е и изписването на определени молитви наобратно, като
носени по
този начин късметът ще се обърне от лош към добър и ще се избегне
евентуална
магия от която човек е потърпевш. Сред населението е разпространено и
носенето на джевшен
- обшита в кожа триъгълна муска с
изписани молитви, за която се вярва, че предпазва от нещастия и прогонва несполуките.
Народната
култура в Адана е запазила многообразие от религиозни и магически ритуали за
отключването на късмет, следите на които водят до предислямски вярвания, култа
към природата, култа към предците и огъня. Преплетени с
исляма те все още продължават своето съществуване.
Автор: Айше Башчетинчелик, лектор по турски език към университет "Чукурова" - град Адана
Преводът е осъществен със съдействието на Реджаил
Преводът е осъществен със съдействието на Реджаил