22 ноември 2013 г.

Дяволи от старо време

В своите изследвания на магическата обредност по земите ни съм попадал на различни вярвания и предания, свързани с демоничните персонажи в българския фолклор.  Преди няколко години имах възможността да се запозная с човек от Самоковския край, приемник на познанието на вече починалата местна магьосница Я.Ч., чиято самоличност ще запазя анонимна. С увлекателни истории той ми описа вярата и представите на възрастната жена в наличието на един свръхестествен паралелен свят, населен с невероятни създания, самодиви и таласъми. Повечето не бяха с нищо по-различни от традиционния народен мироглед. Това, което обаче ми направи изненадващо впечатление и провокира написването на тази статия бяха разказите за старите дяволи. Същества със смайваща и поразително близка прилика с демоничните образи от близкоизточния фолклор или арабските джинове.

Според думите на баба Я. много преди човека земята е била населявана от стари дяволи от друго време, които са се разкривали пред хората и са влизали в контакт с тях. С развитието на градовете и унищожаването на природата, горите и изворите проявите им постепенно намалели и те почти са си отишли.

Още по-интересни са изображенията на създанията, нарисувани от ръката на самата магьосница, показващи уникални черти и характеристики на демоничните сили от нисшата митология. Представям ви ги в автентичен вид, заедно с преразказаните описания на различните дяволи.

В старо време, преди много, много години, когато не е имало ни черкви, ни попове, тъкмо са се научили хората да говорят, много отдавна е имало Стари дяволи, ама не християнски, а силни стари, като по-слаби богове на хората. Те знаели всичко, с много рогове по главите, едни златни, други сребърни. Който имал най-много рога най-знаещ бил. Едни били с опашки, други с крила. Те научили по-умните хора на магьосничество, как да помагат и да правят лошо и да лекуват. Хората им се кланяли и ги молели за помощ като принасяли в жертва животни, за всеки дявол различно животно, по различен начин били викани. Едни живеели при стари дървета, едни в пещери, в реки, а най-старите и най-великите в друго време.

     По старите пътища, където човек вече не минава се явявали дяволи конници. Причаквали са хората и на достойните давали знание, а на глупавите смърт - разкъсвали са ги.

Дяволите са като нас хората, ядат и се женят.

На Кучешкия цар хората принасяли жертви. На главата му е Свещта на мъдростта. Обича змии и кучета.


Съществуват такива (описанието наподобява образа на змея, но са определени като дяволи – бел. авт.), които обитават планински пещери и пазят несметни съкровища:

"Мане, тия дека си живуват у дупки, като има една далече у наща планина, они са ного умни, они знаят какво може да се воскреси човек и они ного години сбират злато и си го пазят. Затова се иде със жертва по пустите гъсти гори, та да не нападат ората. Они ако искат, че ти кажат що требе и къде маджесниците са по-кротки, ама не тръпат да се подиграваш и може да ти изедат детето, ако ги нервираш!"
Цитат на баба Я.


     Има и такива дяволи, които могат да бъдат повикани нощем на гробище за да те надарят с огромно богатство. Главатарят им се явява като голям богаташ, обкичен със златни накити и покрит с було, което го прави невидим като самодивите, а под него се крие ужасяващият му облик, от който сърцето на човек може да се пръсне. На краката си носи бързоходни обувки, с които пристига веднага от "другото време" заедно със своите придружители - ковчежници. За богатството обаче, което  се иска от него често се заплаща с живота, защото едно се дава, но друго се взема.

     Отличителните белези и проявления на дяволите до голяма степен се припокриват с предислямската представа за джиновете. Освен с функциите, обликът и локализацията им съвпадение се открива и с арабския митологичен мотив за създания населявали света преди човека, живеещи паралелно с него, зловредни или доброжелателни и надарени с голямо магическо познание. В Мароко и някои близкоизточни държави до ден днешен местните лечители и магьосници ги наричат с названието „Старите”. Тези близки сходства дават основание за идентифицирането на родните дяволи като джинове, обединени в образа на универсален демон.
 

Сходни прилики се наблюдават и във 
физическите черти и олицетворение на демоните
      
       Днес се смята, че свръхестествените същества от нашите предания са изчезнали или са изтласкани дълбоко в гори и пущинаци поради разрушителната дейност на хората, но най-вероятно те все още са някъде там, чакащи удобен момент за поява. Ако и вие знаете истории за подобни персонажи или разкази за необясними преживявания, независимо от кой край на страната можете да ги споделите или изпратите, а с ваше позволение по-интересните мога да публикувам в блога.

Няма коментари:

Публикуване на коментар